4009 получават електронната версия на в. "Животът днес". Може да се абонирате и вие като попълните своя e-mail адрес:

Цифровизацията гарантира повече програми и по-високо качество


Проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право, преподавател в Софийския университет


И в България нараства делът на домакинствата, които гледат телевизия по кабел и сателит, а в последно време – и онлайн. За наземното разпространение се използва радиочестотен спектър, който е важен ресурс за различни комуникационни дейности. Цифровото разпространение е по-икономично, а и зрителите ще могат да хващат повече програми безплатно, без да са абонати на кабелен или сателитен оператор. Ще се повиши качеството на приеманите програми. Могат да се предлагат и нови услуги, които са невъзможни при аналоговото разпространение.

Цифровата телевизия обаче не може да се приема с всеки телевизор. Гражданите трябва да са подготвени за прекратяването на аналоговото разпространение, по план през септември 2013 г., като възможностите са две – или да се смени телевизорът с подходящ (с вграден цифров тунер с декодер MPEG-4), или към приемника да се добави съответна допълнителна приставка.Търговците трябва да информират клиентите си кои телевизори могат да се използват за приемане на цифрова телевизия.

Цифровият преход (вкл. освобождаването на спектър) изисква доста средства. Като цяло финансирането е от държавния бюджет. Важно е да се знае, че в началото на 2012 г. беше прието постановление (ПМС 6/2012 г.), по силата на което ще се подпомогнат хора със специфични социални потребности за приемане на наземна цифрова телевизия и ще се проведе национална информационна кампания на обща сума 17,5 млн. лева. Чрез обществени поръчки ще се изготвят и разпространят рекламни клипове, съобщения в национални ежедневници и др. Кампанията предстои.

Друга посока на цифровизацията на медиите е развитието и повишаването на значението на медийното съдържание и медийните услуги онлайн. Традиционните медии (преса, радио, телевизия) вече са в мрежата и търсят нови възможности за контакт с аудиторията. От друга страна, има огромни обеми съдържание, генерирано от потребителите. Бурно се развиват социалните медии. Процесът е в ход, пред очите ни се появяват нови и нови медийни услуги. Очевидно това поставя нови изисквания пред медиите и журналистиката, от една страна, и пред образованието на гражданите като производители на медийно съдържание, от друга.

Различни са аспектите и по въпроса за цифровизацията в областта на културата. Най-много в момента се говори за цифровата телевизия, модернизирането на медиите във времето на интернет, както и за цифровизацията на културното наследство, за да може то да бъде достъпно онлайн.
Съвсем наскоро Съветът на ЕС прие заключения относно онлайн достъпа и съхранението на културни материали. Цифровизацията на културата е важна задача пред държавите от ЕС в светлината на по-голямата цел за отворено съдържание, отворена култура и за достъпа до съдържание онлайн. Например по проекта „Европеана” са предоставени към 40 000 български обекта (културни материали в цифров вид), през 2015 г. този брой се планира да достигне не по-малко от 267 000 обекта. Предвижда се „Европеана” да се развие така, че да може да се използва като единна точка за достъп до европейското цифрово културно наследство. За да е успешен този проект, се  очаква  съдействието на българските библиотеки, архиви, музеи, радио- и телевизионните оператори, на българските институции и българския бизнес.

 



грип
кашлица
AquaSource АкваСорс Aqua Source Аква Сорс recording studio sydney