Не е вярно, че панелните блокове „загиват“ след 8-10 години

Животът (дълготрайността) на сградите се определя от дълготрайността на използваните материали и конструктивното решение. Дълготрайността на материалите се проверява с интензивно стареене в лабораторни условия (брой цикли – замразяване-размразяване и други) за установяване на времето през годините, в които те ще запазват експлоатационните си качества според предназначението им в сградите. Тези методи се прилагат за материали с относително неотговорни приложения и с обозрима във времето експлоатация.        
Камъкът, стоманобетонът, до голяма степен и керамичната тухла са неподвластни на времето!
За живота (дълготрайността) на сградите обикновено се правят опити да се съпоставят несъизмерими стойности – с живота на човека, цитират се години от порядъка на 50-75 или 100. Всъщност жилищните сгради надвишават многократно живота на своите инвеститори и строители и се обитават от поредица поколения!
Най-често през последните години в публичното пространство се правят неверни твърдения за живота на едропанелните сгради било поради незнание, неосведоменост или по други подбуди, но различни от истината.
В годините след Втората световна война с едропанелните сгради трябваше да се реши в съкратени срокове жилищната криза, предизвикана от многобройните разрушени градове от военните действия и променените социално-икономически условия в Източна Европа. Едропанелни сгради се изградиха от Атлантика до Урал и дадоха подслон на милиони жители.
Носещата конструкция на едропанелните сгради е изпълнена от стоманобетонни панели с несъмнена дълготрайност. Обичайно съмнения се изказват по отношение на съединенията (връзките) между панелите. Съединенията в сградите са два вида – стоманобетонни, осигуряващи взаимодействието между панелите (най-отговорните), и стоманени – за съединения между неносещи панели (елементи) – корнизи и други. За стоманобетонните съединения не би следвало да има каквито и да било резерви.
При проектирането на сградите е ползван най-широко опитът на други страни, преди всичко този на бившия Съветски съюз. Приемането на проектите става от технически и експертни съвети след задълбочени проверки

и обсъждане на най-високо ниво при стриктно спазване на норми и инструкции. Съединенията в хоризонталните фуги между носещите стенни вътрешни и външни панели са стоманобетонни и са предвидени за натоварване предимно от земетръсни въздействия. Това са най-важните съединения за конструктивната сигурност на сградите. През живота на тези сгради може да не се случи земетрeсeние с интензивността, за която те са проектирани, и съединенията да останат практически „неизползвани“.    Изказваните често мнения за необходимостта от усилване на съединенията между отделните елементи в панелните сгради не почиват на никакви изследвания или проверки. Те отново целят да всяват подозрения в обитателите относно стабилността на техните сгради.    
Устойчивостта и носещата способност на едропанелните сгради бе проверена в експлоатационни условия през 90-те години на миналото столетие при катастрофалното земетръсно въздействие в Армения. Сгради, изпълнени по други системи, получиха сериозни повреди и разрушения, за разлика от едропанелните сгради, които останаха незасегнати. При по-слабото, но чувствително земетресение у нас през 1986 г. едропанелните сгради в Попово и Разград също не получиха повреди.    
Безпочвени са твърденията, че над 20 000 едропанелни сгради, изградени у нас, са „временни”

или че животът им приключва след 8-10 години. В Европа, включително в най-развитите държави като Германия и Франция,  милиони са обитателите на такива сгради и никой не си позволява да говори за разрушаването им.
Неприемливо, укорително и несправедливо е назоваването на сградите с подигравателното прозвище „панелки”, изричано от журналисти и политици, без да се държи сметка за психологическата травма от това върху стотиците хиляди обитатели на тези блокове. Нека припомним, че първите едропанелни сгради са в експлоатация повече от 60 г. и ще продължават и в бъдеще да изпълняват своите функции така, както и всички други жилищни сгради, построени по други строителни системи.

С изпълняваната допълнителна топлоизолация се решават няколко проблема – икономия на енергия, елиминирането на топлинни мостове, където ги има, премахване на фугите и подобряване на архитектурния образ. Трябва да се подчертае, че тези сгради задоволяват жилищните нужди на около 20 процента от населението у нас.

*Авторите са проектанти и дългогодишни изследователи на строителни системи.