Иван Гешов - противоречив политик, но безспорен патриот

В том VI от „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев срещаме още една личност, която не е сред най-популярните, но очевидно е заслужила достойно място в родната ни история. Става въпрос за Иван Гешов. Кой всъщност е той:

Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911–1913), народен представител в 11 Обикновени и в 2 Велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) Обикновено народно събрание. Иван Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898– 1911), на Българската академия на науките (1911–1924) и на Българския червен кръст (1899–1924).

Иван Гешов е роден в Пловдив на 20 февруари (8 февруари ст. ст.) 1849 г. в семейството на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговски род Гешовци и съдружник в търговската фирма „Братя Гешови“, а майка му – от копривщенската фамилия Чалъкови. През 1875 г. Иван Гешов се жени за Мария Пулиева, дъщеря на карловския търговец Никола Пулиев и първа братовчедка на букурещкия банкер Евлоги Георгиев.

Първоначално Иван Гешов учи за кратко в Гръцкото училище при църквата „Свети Димитър“, но скоро е преместен в Централното българско училище „Св. св. Кирил и Методий“, където негови учители са последователно Йоаким Груев, Димитър Славиди и Никола Ковачев.

През първата си година в Англия Иван Гешов учи с частен учител, а през есента на 1866 г. постъпва в „Оуенс Колидж“, по това време изпитен център на Лондонския университет, днес преобразуван в Манчестърски университет. Силно влияние му оказва неговият преподавател по логика и политическа икономия Уилям Стенли Джевънс. През 1869 г. Иван Гешов завършва „Оуенс Колидж“ и през следващите години работи в кантората на баща си.

Според по-късните му спомени определяща роля за формирането на политическите му възгледи изиграва либералният философ Джон Стюарт Мил. От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за значимостта на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта: Най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ.

През 1872 г. „Братя Гешови“ закриват клона си в Манчестър и през септември семейството на Иван Гешов се завръща в Пловдив. През януари следващата година той е избран в настоятелството на Класното училище и става председател на пловдивското читалище, което по това време поддържа три квартални начални училища с над 200 ученици.

По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чуждестранни анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след Априлското въстание. Пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър. Докладът е изключително добре приет в САЩ.

На 12 август 1877 г., малко след началото на Руско-турската война, Иван Гешов е арестуван заедно с братовчед си Иван Стефанов Гешов. По това време властите бесят в Пловдив и околностите му десетки карловци, обвинени, че са посрещали влезлите за кратко в града руски войски. Двамата братовчеди са осъдени на смърт от военен съд, като процес не е воден и те така и не разбират обвинението срещу тях. Но присъдата им е отменена след намесата на британското и американското посолство. Докато е в затвора, пише „Записки на един осъден“.

През февруари 1879 г. Иван Гешов е сред представителите на Южна България, изпратени в Учредителното събрание в Търново.

След като под руски натиск те не успяват да получат подкрепата на Учредителното събрание за общи действия срещу Берлинския договор, Гешов е изпратен от комитет от южнобългарски първенци с мисия до Великите сили, за да настоява за невъвеждане на османски войски в Източна Румелия. Пристигат в Париж в началото на април и се срещат неофициално с външния министър Вилиам Анри Вадингтон, както и с влиятелния политик Леон Гамбета. На 6/18 април пристигат в Лондон, където външният министър Робърт Солсбъри отказва да ги приеме и те се срещат само с представители на опозицията.

На 30 юни Иван Гешов пристига в София, където му предлагат поста на министър на просвещението в правителството на Тодор Бурмов, но той отказва, очаквайки то скоро да падне, и заминава за Пловдив. След като османското правителство не го одобрява за директор на правосъдието, през октомври той е избран за член на Областното събрание на Източна Румелия и става първия негов председател, а през декември оглавява и Постоянния комитет към събранието. Малко след това Петко Каравелов му предлага министерски пост в първото си правителство, но той отново отказва.

От 1883 г. живее в София, където става директор на Българската народна банка. Неговият подпис е на първата емисия български левове.

През 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1884 г. до смъртта си е председател на Българския червен кръст.

В края на октомври заминава за Париж, където се среща с външния министър Шарл дьо Фрейсине. Иван Гешов се връща в България на 1/13 ноември, но още преди да пристигне в София, избухва Сръбско-българската война. След края на бойните действия му е възложено да води едномесечните преговори в Букурещ със сръбския представител Чедомил Миятович, довели до сключването на 19 февруари 1886 г. на Букурещкия мирен договор. След Деветоавгустовския преврат от 1886 г. участва за кратко като министър на финансите в правителствата на Петко Каравелов и на Васил Радославов. След падането на Стефан Стамболов през 1894 г. се включва във възстановената Народна партия и от 1894 г. е избиран 13 пъти за народен представител.

След смъртта на Евлоги Георгиев, първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, през 1897 г. той се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му. След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове Иван Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура за построяването на нова сграда за Софийското висше училище, за неговото превръщане в Софийски университет.

Успоредно с това, през 1908 г. Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си.

От 1911 до 1913 г. Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия. Той е и министър на външните работи и изповеданията. Иван Гешов е безспорен патриот. Както всички български интелектуалци по това време, твърдо отстоява тезата за запазване границите на България, определени от Санстефанския предварителен мирен договор. След Берлинския конгрес той участва в редица акции за зачитане на националните ни интереси в Македония. За това свидетелства фактът, че става член на ръководството на Българо-македонското благотворително дружество.

Като министър-председател Иван Гешов започва преговори за създаване на Балкански съюз по препоръка на Русия. Този съюз е следвало да играе ролята на бухалка в ръцете на руската дипломация, с която да държи Османската империя в напрежение. Едновременно с това, руската дипломация е против този съюз да води самостоятелна политика, нито пък да води война с Турция. Като ревностен русофил Иван Гешов започва преговори със Сърбия, насърчаван от Русия. Неочаквано при преговорите Сърбия предявява големи териториални претенции към Северна и Централна Македония, задкулисно подкрепяна от Русия. Така при условие на „добронамерен“ натиск на Русия над България се ражда идеята за договаряне на „две безспорни и една спорна зона“ в Македония, при условие на победоносна война над Османската империя.

Гешов допуска капитална грешка, като се съгласява с териториалните претенции на Сърбия в разрез с българските национални интереси. Преговори с Гърция за взаимни териториални аспирации не се водени. Подписано е само военно споразумение. Това недоглеждане на българската дипломация, ръководена от Гешов, струва скъпо на България, защото Гърция по време на войната завладява големи територии от Западна Македония, без да се съобразява нито с това, че те са населени с българи, които обитават тази територия, нито с българските национални интереси. Всички неблагоприятни резултати от двете балкански войни се сбъдват. Иван Гешов има определена вина за това. През пролетта на 1913 г. склонността на Гешов към компромиси със съюзниците, в частност приемането на външен арбитраж по споровете с Гърция, предизвиква напрежение между него и цар Фердинанд и на 17/30 май, в деня на подписването на Лондонския мирен договор, той подава оставка. След неуспешен опит за формиране на широка коалиция, съставянето на нов кабинет е възложено на Стоян Данев. И макар че Народната партия остава в правителството, Гешов преминава на поста председател на Народното събрание.

През 1920 г. Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През август 1922 г. заминава за Бад Наухайм, а след това за Париж, за да се лекува. Така избягва започналите през септември преследвания срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски

След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.

Иван Гешов умира на 11 март 1924 г. в София. Поради многостранната политическа и дипломатическа дейност на Иван Гешов, оценена високо, той е награден с редица ордени и медали.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook