Да намериш утеха в храма
Петър ГАЛЕВ
Бог да прости патриарх Максим! И човешки поклон пред паметта му. Тук не е мястото за подробен анализ на десетилетното му водачество, но при всички положения не е живял случайно и с бистър ум до години, които малцина достигат. Днес църквата ни я има и е единна не без заслугите на отишлия си духовен отец. В тъжните дни около изпращането му нацията се обедини и се чуха много послания, насочени към духовността. Иска ми се обаче спекулациите кой ще наследи водача на църквата да бъдат изместени от съвсем друг диалог.
Истинската почит към втория патриарх в най-новата ни история ще бъде последващо развитие на църквата според динамиката на ХХІ век. Познавам аргумента за консервативността на институцията, но съм сигурен, че когато определени практики не способстват за привличането на нови хора в храма, те трябва да се преосмислят. Мечтая си за духовници, които взимат активно отношение по темите, вълнуващи всекидневно обществото ни. За проповеди и напътствия на разбираем език след службите, които да приобщават към християнските ценности. За повече църкви, в които човек може да намери утеха и помощ при житейски бури. За организирани от свещениците средища за образование на млади хора, изпаднали от официалната система по различни причини. И за още много дейности, в които хората биха се включили, ако са под знака на вярата и духовниците гарантират с авторитета си, че средствата и трудът ще достигнат действително до нуждаещите се. Това е темата днес, нека да не я изместваме с интриги.