Храни куче да те... храни

 

Петър ГАЛЕВ

Ето че не минава и седмица без драматично събитие, свързано с бездомните кучета, да налее масло в постоянно тлеещото напрежение между „защитниците” и „противниците”. Всъщност аргументите и на двата лагера са логични и морално оправдани. Едва ли нормален човек няма да застане зад призивите за защита на живота и здравето на хората, за хуманност към всички живи същества, за нормален вид на градовете ни. Въпросът е, че когато институциите оставят важен въпрос да се решава по принципите на уличната демокрация, често се стига до уродливи резултати. Това е причината от една страна все още да има осакатени и убити от животни хора в европейски градове през ХХІ век, а от друга страна – да наблюдаваме инквизиционни разправи с невинните по природа четириноги.
Решението е да се задвижи безпощаден финансов механизъм за справяне с проблема. Както стана невъзможно да избегнеш жестоките глоби на КАТ при заснемане на нарушението с камера, така трябва да се намери начин за реален контрол върху размножаването и изхвърлянето на улицата на нежелани кучета. За това трябва да отиват обществени и неправителствени средства, а не за доживотно отглеждане на кучетата. Иначе завъртаме друг омагьосан кръг, от който някои правят добри пари, а животните и приютите се увеличават прогресивно. И в един момент ще се окаже, че за тази цел даваме повече средства от необходимите за отглеждане на болни деца или самотни възрастни хора. Затова нека истинските природозащитници да насочат гнева си към онези „добри хора”, които си вземат кученце за месец, а след това го пускат пред блока да се оправя само. Няма други виновни!

Сподели във Facebook