.jpg)
Има ли давност добрината
Петър ГАЛЕВ
Преди няколко дни американският професор от еврейски произход Артър Кригсман, без може би да разбере, даде болезнен урок пред повече от 1000 души, събрали се на благотворителен концерт за децата с аутизъм в столичната зала „България”. Не, не става въпрос за медицина, нито просто за благотворителност. Прочутият лекар просълзи много от присъстващите с изявлението си, че единствената държава извън САЩ, в която идва да лекува деца, е България. И веднага посочи причината – „вашите предшественици спасиха по времето на Втората световна война хиляди евреи от сигурна смърт в концентрационните лагери”. Затова професорът чувства като свой дълг днес да помогне на правнуците на тези спасители. Направо онемях! Човек с блестяща кариера, който живее и работи на хиляди километри от Европа и който би бил приет с отворени обятия навсякъде, идва тук по морални съображения с давност 69 години! И без да има какъвто и да е конкретен персонален мотив. Веднага си помислих - колко от днешните хора у нас знаят кой е Димитър Пешев и какво движение е повел? И дали сме способни на истинска благодарност, дори към благодетели, които са помогнали лично на нас или на наши близки. Отговорите нагарчат. Димитър Пешев – човекът със сериозни заслуги за спасяването на много евреи в България, е съден за фашистка дейност и антисемитизъм. По-късно умира в нищета. А случилото се през 1943 година в днешното ни общество често става повод за разделение вместо за единение.
