Катарзис в ХХІ век

Петър ГАЛЕВ

Животът в очакване на края на света си има и своите плюсове. Най-малкото ни позволява – подобно на древните гърци – да преживеем катарзис. Върховното пречистване на духа преди 25 века се е постигало чрез посещението на театрални трагедии, от които зрителите са си тръгвали успокоени, че злото от сцената не им се е случило на самите тях. Разбира се, всеки се е запитвал дали не допуска в живота си действия, с които да разгневи небесните сили, и си е обещавал да бъде по-добър...

Днес така сме повярвали на човешкото всемогъщество, че много-много не ни интересува какво причиняваме на природата и на себеподобните с поведението си. Затова приказките как всичко, построено от homo sapiens, може да се срине за миг действат поне малко отрезвяващо. При това не е необходимо да си представяме космически сблъсък или други неземни катаклизми. Достатъчно е токът да спре за два-три дни и цивилизацията ни ще се върне с векове назад. Тогава единствените ни ценности ще бъдат човешкият разум, натрупаният опит, способността за взаимопомощ и единодействие.

Но нека по повод новата година да си пожелаем, без да ни се случват трагедии, да осмисляме всекидневието си по различен начин – не само през призмата на консумацията и борбата за повече и повече вещи. Със сигурност не за това сме дошли на този свят. И колкото по-често си го повтаряме, толкова по-малко ще имаме нужда от жестоки пророчества, които да ни отрезвяват.

Сподели във Facebook