Те сме ние

Петър ГАЛЕВ

Личното местоимение в трето лице множествено число е сред най- употребяваните думи във всички протести напоследък. Те крадат, те ни мамят, те вдигат цените, те ни правят на луди и още, и още. Лошото е, че тези констатации в огромното си мнозинство са верни. Но още по-лошото е, че проблемът е доста по-широк, отколкото ни се привижда.

Защото дори ТЕ - върхушката да се оттегли вдън земя, оставаме НИЕ. А всъщност те правят на едро това, което мнозинството прави на дребно. Те уреждат вноса на тирове с цигари без бандерол, а ние с настървение ги търсим и купуваме. Те се правят, че работят в министерствата, а ние си клатим краката в цеха или в канцеларията.

Те крадат чрез обществените поръчки, а ние сме доволни да откраднем някоя дреболия от приеманото за ничие обществено място. Мащабът е различен, но вредата за морала, за устройството на държавата и за обществения договор е същата. Затова от Запад изглеждаме като прояден плод и не ни искат в двора си.

Вярно е, че да си политик е съвсем друга отговорност. Но откъде да дойдат хора в бяло, ако мнозинството в най-добрия случай сме потопени с двата крака в сивото. И вътрешно си го приемаме и оправдаваме. Промяната ще дойде, когато действително се зароди нетърпимост към далаверата, ама не само на големеца и съседа, но и на брата и братовчеда.

Иначе все по-често ще  ставаме свидетели на недоволство, като това на някои сънародници, че им се пречи да влизат в чужда собственост и да изнасят каквото им трябва.

 

Сподели във Facebook