.jpg)
Антибиотик се дава само след лабораторно изследване
С д-р Кремена Гроздева, педиатър в „Токуда болница – София”, разговаря Галина Спасова
- Д-р Гроздева, антибиотиците са сред великите медицински открития на миналия век и остават незаменими и днес. Все повече обаче се говори и за другата страна на медала.
- По принцип основният проблем в последните години е в приложението на антибиотиците, защото те започнаха да се използват почти като противотемпературно средство. Голяма част от протичащите с температура инфекции, дори при кърмачетата, са вирусни и не налагат антибиотично лечение. Добрата практика изисква преглед, кръвни изследвания, след което се преценява дали изобщо е необходимо лечение с антибиотик и какъв да бъде той според локализацията на инфекцията.
- Антибиотици се отпускат по рецепта, как става така, че се приемат, без да има нужда?
- Общо взето, заради страха на родителите от температурата. У нас все още битува схващането, че температурата сама по себе си е болест, лекува се с антибиотици и трябва да спадне до няколко часа. Всъщност температурата не може да покаже какъв тип е инфекцията и е един от начините организмът да се бори с нея. Не е изключение антибиотици да се назначават без изследвания, понякога дори и по телефона, без преглед. Това, от една страна, води до ненужна употреба на антибиотици, тъй като, ако не е бактериална инфекцията, те не влияят, няма и да свалят температурата. В нашата практика има деца, които в рамките на седмица са приемали за по 2-3 дни три-четири различни антибиотика. Това създава резистентност, а диариите, предизвикани от антибиотици, са наистина чести. Проявяват се при около 30-40% от пациентите, лекувани с антибиотици, и доста по-често при децата.
- Какъв е механизмът, по който се стига до тези стомашни разстройства, свързани с приема на антибиотици?
- Няколко са. Първо – нарушава се балансът на микрофлората в дебелото черво. Там концентрацията на нормални, полезни чревни бактерии е най-висока. Те имат отношение към разграждането на въглехидратите и когато балансът им се наруши, това съответно смущава и процеса на разграждане на въглехидратите. Те извличат водата и по осмотичен път това води до диария. Освен това, убивайки нормалната чревна флора и нарушавайки баланса между нея и патогенната, антибиотиците практически стимулират развитие на болестотворни микроорганизми – такава е например бактерията, причиняваща колит. Затова е добре, когато антибиотичното лечение е необходимо, паралелно с него, а и от една до четири седмици след това да се приемат пробиотици.
- Каква работа се очаква да извършат те?
- Да предотвратят появата на тази антибиотик асоциирана диария, за която стана дума. Приемането на пробиотик трябва непременно да е поне няколко часа преди или след антибиотика и е добре това да става по време или скоро след хранене. Ако се вземе на гладно, киселата среда в стомаха убива част от тези полезни бактерии. А целта е те да достигнат до дебелото черво, да не бъдат ликвидирани още в стомаха – въпреки че лактобацилите са устойчиви на стомашната киселина. На пазара има доста пробиотици. При избора обаче е важно да се знае, че препаратът трябва да съдържа достатъчно количество комбинирани пробиотични бактерии. На това условие отговаря „Лакто 4”, който освен това е удобен за дозиране и употреба. Подходящ е както по време и след антибиотично лечение, така и след и при лечение на инфекции на стомашно-чревния тракт, каквито са например ротавирусните гастроентерити. Тук искам да спомена и за другата крайност - когато деца със сериозни бактериални инфекции продължително се лекуват хомеопатично и се стига до иначе предотвратими увреди. Ако детето има температура и се направи бактериално изследване, това ще позволи да се приложи най-подходящият антибиотик, а не най-скъпият или „най-пречистеният”, както често се казва.
