.jpg)
България без тютюнев дим
Галина СПАСОВА
След като веднъж депутатите спънаха пълната забрана за пушене на закрити обществени места, сега има голяма надежда, макар и със закъснение, тази съвременна световна практика най-сетне да бъде въведена и у нас. Министерският съвет внесе съответното предложение за законова промяна, която би трябвало да влезе в сила от 1 юни. Неправителствените организации обаче са нащрек въпреки позицията на здравната комисия и личната категорична ангажираност на премиера. „Защото у нас всичко е предпоследно” – изрича опасенията д-р Гергана Гешанова от Коалицията за живот без тютюнев дим. От името на организацията и на сдружение „България без дим” на всички депутати са раздадени предложения за прецизиране на законовите текстове. Къде са „тесните” места, които могат да олекотят заявените добри намерения?
Първото е всеизвестно – предпоставките законът да остане на хартия заради неупражняван контрол. „Тъй като с пълната забрана контролирането й ще бъде още по-трудно за здравните инспектори, предлагаме да се регламентира и включването на органите на Инспекцията по труда, на Агенцията по безопасност на храните, на полицията, както и на обучени хора, определени от кметовете”, посочва д-р Гешанова. Неправителствените сдружения предлагат да се преодолее сегашната нормативна пречка – инспекторите могат да съставят актове, но само на собственици на заведения, като нямат право да искат лични документи от гражданите. Полицията пък не може да съставя акт – т.е., за да бъде съставен акт на нарушител, то трябва да се извърши едновременно от полицай и инспектор. В Словакия например (и не само там) полицаят може незабавно и на място да глоби, и то солено, за нарушаване на забраната за пушене.
„Що се отнася до малките селища, където я стъпи контролен орган, я не, предлагаме да бъдат упълномощени доброволци. И тук има не само изобилен чужд, но и собствен опит – казва д-р Гешанова. - Някога е имало т.нар. ОСИ – обществен санитарен инспектор, осъществяващ пълноправно граждански контрол. Искаме да помогнем и до месец ще заработи електронна платформа, чрез която хората от цяла България ще могат да подават сигнали. Това може да стане и в момента на открития телефон 070020009 на цената на един градски разговор. Създаваме и мрежа от доброволни здравни инспектори – стига парламентът да узакони тяхната дейност.”
Неправителствените сдружения са неприятно изненадани от „вмъкването” в предложението на МС на възможност за обособяване на места за пушене на летищата. „Не сме го имали досега и е необяснима крачка назад!”, посочва д-р Гешанова.
Тук е мястото да посочим, че препоръчвайки среда, 100% свободна от тютюнев дим, Световната здравна организация се базира на изследвания, доказващи, че „вентилацията и зоните за пушене не намаляват до безопасно нивото на дима”. Нещо повече - съвременните системи за отопление, вентилация и климатизация сами по себе си не контролират излагането на вторичен тютюнев дим. На практика тези системи могат да разпространяват вторичен тютюнев дим из цялата сграда.
„Тревожи ни един пропуск - според МЗ е технически, но може да се окаже мина със закъснител. При изреждането на закритите обществени помещения не са споменати изрично работните места. Някой очевидно смята, че те са включени по презумпция, но на практика не е така. Имаме уверения от председателката на здравната комисия г-жа Атанасова, че това ще се поправи” – казва д-р Гешанова. Вероятно с категоричен текст трябва да се визират и общите помещения на жилищните сгради – стълбища, площадки, коридори.
За коалицията „България без дим” са обезпокоителни и гласовете за допускане на пушенето в барове и нощни заведения. На пръв поглед изглежда почти приемливо, ако в тази категория нормативно не спадаха и дискотеките. Дори да приемем идеалния случай - че вентилацията работи перфектно и постоянно, - в заведението винаги има и пушат повече хора, отколкото е предвидено с проектирането й. При това в дискотеките се танцува много и активно – значи и димът се вдишва „с пълни гърди”. А добре знаем , че посетителите на дискотеките са основно подрастващи и младежи – най-уязвимата от здравна гледна точка категория. В рамките на проекта „Да върнем пълната забрана” се настоява също детските площадки, откритите спортни обекти и спирките на обществения транспорт да бъдат зона без тютюнев дим. За мнозина това звучи едва ли не шокиращо – но в много страни има забрана за пушене навсякъде, където се събират деца, дори и на открито. Обявена е вече и забрана за пушене по всички обекти на Олимпиадата в Лондон, както и на стадионите в Полша и Украйна по време на Европейското първенство по футбол.
