.jpg)
Бънджи – екстремната битка със стреса
С Велислав Малджиев, мениджър и инструктор в клуб „Адреналин”, разговаря Диана Велчева
Преди 22 години Росен Касабов прави първия скок с бънджи в България -от Аспаруховия мост. Днес клуб „Адреналин” предлага почти всички екстремни спортове: бънджи, парашутизъм, бейс джъмнпинг, алпийско катерене, каньонинг, рафтинг, АТВ, моторни шейни, спускане в необорудвани пещери, както и тиймбилдинг с двигателни, логически и физически игри.
- Г-н Малджиев, може ли да се говори за нарастващ интерес към екстремните спортове в България?
- Да, определено. Хората се стремят да изпитат удоволствието от живота. Вдигайки си адреналина, те се освобождават от стреса. Така функционират този тип спортове - „клин клин избива”. Хубаво е. Всъщност малко са медицинските причини, които да ви забранят да го правите.
- С какви професии са по-голямата част от клиентите ви?
- Преобладават професии с повече умствено натоварване, като компютърни специалисти, счетоводители, ръководни кадри, администратори. Имаме фенове, които са с нас на почти всички мероприятия. Хората предпочитат да им запълваме целия ден с комбинация от няколко различни преживявания, така емоцията е пълна.
- А по възраст?
- Между 20 и 35 г., но имаме и доста изключения. Например Пенка е на 75 г., тя има около 40 скока, първият от които прави на 70 г. И не е спортистка, медицинска сестра е. Скачайки, тази жена се подмладява. По дух и по визия тя е много по-жизнена от 50-годишните, страхотно е това. Имаме и един бивш парашутист на 80 години, както и мъж на 87 г., който иска да скача, само чака да се стопли времето. Най-малките ни скачачи са между 7- и 8-годишни. Синът ми, който е на 5, това лято се качи в лодката за рафтинг, а още на 3 г. катереше ниски скали, направи двудневен преход с ходене по 7 часа.
- Не се ли притеснявате за него?
- Не. Много родители спират децата си от страх да не паднат или да не се ударят, налагат им много ограничения. Не трябва. Децата са като войниците, оставиш ли ги без работа, започват да мислят за глупости. Трябва постоянно да бъдат ангажирани с нещо, да им е интересно. Аз съм педагог и смятам да създадем и „Адреналин джуниър” точно с тази цел.
- Каква е разликата между комерсиалните и професионалните екстремни спортове?
- В нивото на риска, който в спорта винаги съществува. Хората се притесняват, защото слагат знак за равенство между екстремните спортове и риска. Ние много държим на безопасността, постоянно обгрижваме клиентите, обучаваме ги. Всеки ден умират хора на скиорските писти, а това не се води за екстремен спорт. Според една статистика шофирането е в пъти по-опасно, отколкото скачането с бънджи. Ние сме направили над 50 000 скока. Това го казвам и на клиентите - всъщност е много по-опасно да дойдете до нашето мероприятие, отколкото да го осъществите.
- Разкажете ни за масовия скок с бънджи...
- Започнахме тази традиция преди години на празника на Велико Търново, където се стичат хора от цяла България. За 24 часа правим над 600 скока от Стамболовия мост. Много е красиво, има огромен наплив и е евтино - цената на 5 скока е 20 лв.
- Бихте ли сменили професията си, не се ли уморявате?
- По-скоро бих я обогатил. От 30 години играя народни танци и имам идея да обучавам. Лично аз си почивам, танцувайки, скачайки с бънджи. Случвало ми се е да съм си вкъщи цял ден, да лежа, да се наливам с кафе, после с бира пред телевизора. В понеделник съм скапан. Аз не знам как хората го правят, но аз не мога да си почивам, лежейки. Затова, дори и да нямам някакви ангажименти към клуба, петък или събота се тръгва - няма значение накъде. Винаги в колата си нося палатка, чувал, ако няма къде да спя, си лягам там. Много ми е по-приятен този живот, отколкото този, който хората масово предпочитат. Българите не са обикаляли родината си и е време да започнат да го правят.
