Глас народен...

За да разбереш мнението на хората за здравеопазването, е достатъчно да влезеш в коридора на първия срещнат медицински център.

Картината е добре позната. Пълен коридор, разправии кой се опитва да пререди останалите; молби болните от далечни градове да минат по-напред, за да не изпуснат обратния превоз; мрачни разговори кой е по-болен и какви патила е срещнал до момента.

Пред нашия репортер, отишъл с микрофон в голямо столично здравно заведение, 59-годишният Иван Тонев от Ст. Загора казва: „Най-неприятно ми е това разкарване и разтакаване. Да не говорим колко пъти показвам снимки и изследвания. Вместо те да се съхраняват някъде накуп. Нали от години говорят за тези електронни досиета, ама явно нищо не става”.

46-годишната Стоянка Цекова е доволна, че най-накрая е получила час за преглед при известен професор. Няколко пъти я презаписвали, защото докторът пътувал извънредно в чужбина. Но никой не я предупредил за това, за да не идва. А работодателят й вече започнал да гледа лошо на отсъствията й.

Димитър Арнаудов, на 29 г., е категоричен, че ще направи всичко възможно да отиде на изследвания в Испания, където работи приятелката му. Тук ходил при няколко различни специалисти и всеки му казвал различна диагноза. А на приятелката му във Валенсия се наложила спешна операция и към нея се отнесли все едно е родната им дъщеря.

Като общо мнение на пациентите се очертава, че лекарите ни са добри специалисти по принцип, но условията, при които работят, често ги правят нервни и недружелюбни. Ще трябва обаче да намираме общ език, нямаме друг избор, казва от позицията на житейската си мъдрост поредната възрастна жена, чакаща пред кабинета.

Сподели във Facebook