.jpg)
Онкохематологията е уникална платформа за напредък в борбата с рака
Четири компонента на модерната онкохематология я представят като пионер, движеща сила в развитието на онкологията като цяло. За тези направления и техния потенциал да променят представата за възможностите на съвременната медицина в борбата с най-тежките онкохематологични болести разказва доц. Георги Михайлов, началник на Клиниката по хематология в НСБАЛХЗ, София.
Хематологията е изключително интегративна дисциплина, защото кръвотворната система е имплантирана в цялото тяло, има значение към всички дейности на човешкия организъм. Хематологията е особено важна като гранична специалност, която борави в своята диференциално-диагностична палитра с много заболявания и би могла да бъде инкорпорирана в диагностичния панел при други големи групи заболявания, като напр. автоимунните, солидните тумори. Двете части на тази специалност не бива да се смесват, защото са различни като патология и възможност за лечение. Белигнената (доброкачествена) хематология се занимава с вродени, придобити анемии, разстройства в коагулацията и т.н. Онкохематологията е уникална платформа, мястото, където са реализирани най-големите успехи на съвременната онкология през последните 20-30 години. В този период се създадоха няколко основни направления. Многокомпонентната химиотерапия, която се развива от средата на 80-те, коренно промени прогностиката. И се потвърди - онкохематологичното заболяване може да бъде „изтръгнато” от организма чрез една много агресивна терапия за пациенти, които са готови да я поемат (успехите са много по-големи във възрастта под 60 години).
Второто голямо направление е трансплантацията на хемопоетични стволови клетки. От полуекспериментална технология в началото на 70-те години, рутинна през 90-те, днес тя е част от затворения кръг на терапевтичните възможности и тотално промени представата ни за тях. Тази технология се основава на принципа на химерата - смяната на биологичната идентичност на кръвотворната система с тази на донора. Паралелно се разви автоложната трансплантация, което пък позволява да бъдат използвани клетъчни концентрати от самия пациент. Третото направление, с което онкохематологията се класира като пионер в съвременната онкология, бе създаването на таргетната терапия като принципно нова философия на лечение.
Четвъртото, също изключително важно направление е следенето на минималната остатъчна болест. То дава възможност много точно, успоредно с лечението, да се мониторира нивото на остатъчната болест в организма, да се разгърне представата ни за това как се движи лечението, кога можем да го спрем, как можем да следим за рецидива на заболяването в размер, налагащ отново лечение.
Тези четири компонента създадоха целия огромен пакет от възможности, с който трудно могат да се сравняват други области на т.нар. тежка медицина. Само за 20-30 години преживяемостта от онкохематологични заболявания стана такава, че ги превърна от фатално протичащи в хронично протичащи.
И всичко това естествено в крайна сметка рефлектира върху усещанията на българския пациент - къде той се намира сред модерните представи за диагностика и лечение. Онкохематологията у нас е в много неравноправно положение по отношение на необходимостта от съвременно развитие и ръководствата на онкологичните и онкохематологичните звена са длъжни да полагат огромни усилия, за да може българският пациент в тези тежки направления на медицината все пак да се чувства защитен. И имайки информацията от интернет, да усеща, че поне в значима степен също може да се докосне до съвременните постижения на медицината. Но трябва да кажем, че сме големи длъжници на българските пациенти. Всеки ден нашите специалисти се сблъскват с въпросите им за медикаменти, които са рутинни на световния пазар в практиката за лечение на определени туморни заболявания, но все още не са достъпни на българските пациенти. Създават се условия медикаменти, които отдавна имат по-голяма или по-малка значимост, по някаква абсолютно необяснима за професионалистите причина да бъдат изключвани от реимбурсиране, създават се условия поради липса на елементарна логистика да не се осигурят медикаменти, които са в позитивната листа. Конкретен пример - държавата не е осигурила болниците за лечение на такива тежки заболявания като онкохематологичните за случаи, в които дистрибуторът не може да осигури медикаментите. С временни наредби, в рамките на два-три месеца проблемът се решава, но през това време пациентите попадат в, меко казано, странни ситуации. Създава се напрежение в системата, негативно отношение сред пациентите и професионалната общност и в крайна сметка към държавата, което не е от полза за никого. Това трябва да бъде всячески избегнато през следващата година в диалог между администрацията в здравеопазването и професионалната общност.
