.jpg)
При контролиран диабет лечението е много по-евтино
Д-р Андриан СТОЕВ, председател на Българската асоциация „Диабет”
Вече 16-17 години една от основните ни цели е да се осигурят достатъчно средства от НЗОК за самоконтрол на всеки диабетик - съобразно потребностите за лечението му, назначено от ендокринолог. Това значи, че хората, които са на интензифицирано инсулиново лечение, трябва да си измерват кръвната захар три-четири пъти на ден и на тази база да намаляват или да увеличават своята доза лекарства. Това значи, от друга страна, че за такъв пациент е необходимо за година да се отпускат 1100 тест ленти. За съжаление от 1996 г. насам касата отпуска 1100 тест ленти за деца и бременни и по 150 на хората над 19-годишна възраст. Доказано е в света, че интензифицираното лечение най-добре предпазва диабетика от всички видове увреждания и той може да живее както всеки, без да е нарушена неговата трудоспособност.
Дотук постигнахме единствено обещания. Съгласяват се с нашите мотиви, но основното оправдание е, че няма средства. Но от друга страна, около 10-20 пъти повече средства от тези, които са нужни за самоконтрол, се дават за хоспитализация, за ампутация на крайници, за слепота, за хемодиализа. За хемодиализа у нас се дават около 80 млн. лева годишно, 40 процента от тези хора са диабетици, защото бъбречната недостатъчност е едно от основните усложнения на диабета. Така че за диабетици по наши изчисления се дават около 30-40 млн. лева годишно. Тук става въпрос за около 1000-1500 души. А по данни на касата са нужни около 13 млн. за един добър самоконтрол на хората с диабет.
Защо не се прави тази проста сметка? За мен основната причина е, че българският бюрократ е сложен за 4 години на определено място и колкото по-малко неща прави, толкова по-малка е вероятността някой да го уволни. Затова той обича да спазва статуквото. Всичките отговори на нашите предложения – от НЗОК, от МЗ, от други инстанции - са, че в момента нещата са еди-как си и поради това са така. Ние не искаме информация как стоят нещата нормативно в момента, а какво ще направят, за да ги променят. Няма отговор. Нормативната уредба на касата трябва да се промени така, че да се отпускат толкова средства за самоконтрол, колкото са нужни съобразно назначеното лечение.
Примерно хората, които са само на диета, имат съвсем малко нужда от самоконтрол, защото те произвеждат достатъчно инсулин и живеят почти нормален живот. Тези, които са на таблетно лечение, имат нужда от повече самоконтрол, защото при някои видове таблетки има опасност от хипогликемия, има нужда от поне ежемесечен контрол на кръвната захар, което изисква и средства за самоконтрол. Те дори не получават глюкомери и тест ленти, а тестове само за визуално определяне на захарта, което е много неточно. Сега отново сме внесли поредното писмо в НЗОК, в министерството, в Комисията по здравеопазване.
Крайно време е да се въведе диабетният регистър, който да казва колко болни има от диабет тип 1, колко от диабет тип 2, колко болни са с различните усложнения, колко са на дадено лечение и т.н. Така ще се направи много точен план какви средства са нужни за следващата година и няма да се дават пари на вятъра. През 2008 г. парламентът прие декларация, в която се казва, че такъв регистър трябва да бъде създаден в най-скоро време...
Според проучване 75% от хората с диабет в България имат лош диабетен самоконтрол. Именно той е причина за усложненията. В света са проведени хиляди изследвания, които доказват - ако има добър диабетен самоконтрол, се дават около 20 пъти по-малко пари за лечението на диабета, отколкото когато е лошо компенсиран и има усложнения. От една страна, има крайно недобро обучение на новооткритите диабетици. А по принцип един диабетик трябва постоянно да се обучава, да е в течение как трябва да живее, за да поддържа добра метаболитна компенсация.
Друго - явно прилаганото лечение не е ефективно, след като 75% нямат добра компенсация. И третото - очевидно лекарят не поднася необходимите знания на пациента, а той пък няма достатъчно условия да провежда самоконтрол. Ако диабетикът има тези три неща – знания, мотивация и средства за самоконтрол, той ще бъде по-активният участник в лечението, отколкото лекаря. По принцип в диабетното лечение пациентът не трябва да е обект, а субект. Иначе резултатите са плачевни.
В последните години се констатира бум на диабетните усложнения в страната и много голямо увеличение на хоспитализациите за тях. Здравната каса постоянно дава информация, че прекалено много пари се дават за лечение. Ами това е причината - лечението не е добро и усложненията стават много бързо.
Едно от най-важните неща - ако се направи програма за системна профилактика и обучение на всички българи за здравословен начин на живот и хранене, това ще е превенция не само срещу диабета, а също срещу сърдечно-съдовите заболявания, рака и други социално значими заболявания. Повече от половината диабетици тип 2 няма да се разболеят изобщо. Това е начинът да се спре диабетната пандемия в момента. Нужни са нищожни средства и съдействието на няколко министерства.
