.jpg)
Проф. Дудов: Терапиите в онкологията бележат огромен напредък
Интервю на Илияна Ангелова
Проф. Дудов, често се говори, че заболеваемостта от рак нараства. Отнася ли се това до България? Къде сме ние?
Често се коментира, че има бум или изключително нарастване на онкологичните заболявания. По-скоро има по-добра информираност по темата и се говори повече. Преди години думата рак не се споменаваше, от някакъв страх или суеверие. От 20 г. у нас, както и по света, вече е задължително ясно и точно да се казва диагнозата на пациентите, те да бъдат информирани на достъпен език за предлаганото лечение и прогнозата.
За съжаление има плавно нарастване - с 5-7% годишно на онкоболните в страната. Дължи се на това, че много болни се лекуват и излекуват успешно, като те формират този пул на пациентите. Общата цифра се дава с натрупване през годините.
Някои са попаднали в този списък преди 5 или дори 15 г. В момента общата цифра е около 300-320 хиляди онкоболни в страната. Вероятно реалният брой е по-висок, но нямаме измерител, който да даде информация. Нямаме работещ регистър, който да даде подобно нещо.
На какво се дължи този ръст в заболяемостта?
Нарастващата продължителност на живота е фактор. Хората в Европа и САЩ днес загиват основно от онкологични или сърдечносъдови заболявания, защото живеят дълго. Докато в Африка загиват основно от травматизъм и инфекциозни заболявания.
Трябва да ни радва, че толкова болни са успели да преживеят онкологичното заболяване. За пример мога да дам, че през 1900 г. 5-годишната преживяемост при болните с рак е била едва 5%. През 1990 г. тя нараства до 50%. Днес тя вече е над 87%. 5-годишната преживяемост не означава, че пациентите живеят само 5 г. Това е един измерител, който онколозите ползват за отчитане на ефективността на лечението.
Наред с това все повече се обръща внимание на качеството на живот. Преди 50 г. у нас не се говореше за качество на живот. Днес се отдава голямо значение на това, операцията или лъчелечението да не са инвалидизиращи. Мога да кажа, че вече имаме изравняване с европейските стандарти за съхраняване на качеството на живота.
От друга страна напоследък не виждаме тежки запуснати случаи на рак, когато на пациента почти не може да му се помогне.
Например при рака на гърдата днес органосъхраняващите операции позволяват на жените да запазят самочувствието си. С леки корекции изобщо не си личи, че са минали през това заболяване.
Същото важи и за пациентите с рак на ректума. Имаме много сполучливо предоперативно лечение - комбиниране на химиотерапия с лъчелечение, което позволява да не се извежда изкуствен анус на корема, което травмира психически пациентите, а да се запази собствения.
Комбинирането на химиотерапия с лъчелечение помага при огромен брой хора с рак на ларинкса да не се извежда стома, която също е травмираща. Тези пациенти трябваше да говорят с апаратчета или да шепнат. Освен че е неприятно, стомата е и една входна врата за инфекции.
