.jpg)
Психотерапевтът е огледало на личността
Българинът все по-често се обръща към специалист, за да разреши емоционалните си проблеми
Случвало ли ви се е да се попитате: „Защо все на мен?” Попадали ли сте в ситуации, в които сякаш всичко е против вас? Неприятностите ви се струпват една след друга, а вие се чудите как да постъпите. В такива ключови моменти огромна роля играе вашата психика. Тя е вратата към истинските отговори, а често и към проблемите...
Екипът на вестник „Живот и Здраве” се срещна с психотерапевтката Цвета Таманова. С нея обсъдихме темата за психиката и доколко тя може да бъде определяща за това, което ни се случва. Във въртележката на ежедневието ние непрекъснато се опитваме да контролираме обстоятелствата, външните фактори и взаимоотношенията си. Трудно можем обаче да коригираме случващото се „отвън”, ако сме загубили властта над самите себе си. „Динамиката на днешния живот изхабява и изтощава – алармира нашата събеседничка, – а стресът и тревогата могат да доведат до дисбаланс в живота ни, понякога и до заболяване.
Реалността травматично се среща с личната история на човека.”
Ролята на психотерапевта е да предразположи пациента да сподели рамката на нещата, които са важни за него, за това какъв път е изминал и защо е стигнал до тук. „Така психотерапевтът се превръща в огледало на индивидуалната личност. Караме пациента сам да стигне до пътя на осъзнаването, да види къде е проблемът и да намери решението му”, сподели Цвета Таманова.
Оказва се, че психиката ни може да бъде единствената пречка за забременяване (ако е изключена органичната причина), тя е ключова за някои сърдечно-съдови, а дори и ракови заболявания. „Психиката убива!”, категорична е специалистката по психотерапия. Трудно е за вярване, но понякога ние сами предизвикваме болестта. Несъзнателно, вместо да се отървем от проблема, ние го изграждаме и избираме като защита.
Заболяването е сякаш оправдание за провалите в живота ни, а ние самите се изживяваме като жертва. Ето защо хората отиват при психотерапевт с желание за позитивна промяна, от стремеж към щастие, което ни се изплъзва. То е в миналото или е пожелание за бъдещето, но не е тук и сега.
Психотерапията може да промени това. Всъщност не е случайно, че в САЩ е така популярно да се ходи при психотерапевт. Един на всеки десет граждани на Америка се обръща за помощ към психиатрични, психотерапевтични или медицински източници за разрешаване на ментални и емоционални проблеми.
Интересна е констатацията на Цвета Таманова, че „Българинът става все по-отворен! Предизвикателство е да прекрачиш прага на кабинета, да осъзнаеш, че имаш нужда от помощ, от консултация, от истински разговор и изслушване. Сегашното време на криза може да се окаже утежняващо за хората, които по принцип носят проблемност за справяне в напрегнати ситуации.”
Още една тема обсъдихме с нашата събеседничка – за децата, връзката им със семейството и агресията в училище. В център „Емпатия”, където тя работи, има специален кабинет за работа с малчуганите. Стени в топли тонове, ароматни свещи, кръгло килимче с меки възглавници, играчки, люлеещ се стол, масичка за рисуване, предизвикващи въображението картини предразполагат децата да се чувстват спокойни, като у дома си.
Психотерапевтът има за задача да доведе бъдещия ни наследник до един много важен етап на привързване. Тогава детето започва да се изявява и да бъде себе си. Неговата рисунка може да бъде показателна за това как се чувства в семейството си, какво го притеснява, какво го тревожи. „Децата най-често изразяват проблема чрез симптом: от телесна болест до емоционална несъвместимост (невъзможност да се впише в своята среда)”, акцентира психотерапевтът.
Според мнението на Цвета Таманова „Децата, които проявяват днешната агресия, са деца на едно време, в което се допусна изгубването на ценности. Контролът е изключително хаотичен, а рамката е почти никаква. Когато ги няма външното ограничение и граници, липсват и вътрешни такива. Моделът от обществото не е зададен за това кое е добро и кое зло и децата не умеят да го различават. Те живеят в свят на размити граници.”
