Ретинопатия се развива рано или късно при 90% от пациентите с диабет
С д-р Веселин Даскалов, офталмохирург, разговаря Микаела Въжарова
- Д-р Даскалов, диабетът в световен мащаб засяга все повече хора и съответно все повече човешки очи стават негови жертви – имам предвид тежката статистиката за страдащите от диабетна ретинопатия - причина за над 10% от новооткритите случаи на слепота годишно. Какво представлява това заболяване?
- Заболяването е на кръвоносните съдове на ретината, засягащо диабетици, очно усложнение на диабета. Загубата на зрение е прогресивна у болните с лош контрол върху кръвната захар. За съжаление пациентите търсят нас, очните лекари, едва след като започнат да губят зрение и когато е вече много, много трудно да се справим. Зрението първоначално не е засегнато, но постепенно в ретината се разрастват нови кръвоносни съдове и фиброзна тъкан. Няма ли лечение, следва слепота. Диабетът засяга кръвоносните съдове, които изхранват ретината, и те стават пропускливи.
- При всеки диабетно болен ли може да се получи това очно усложнение?
- Ретинопатия се развива по-рано или по-късно при 90% от пациентите със захарен диабет (и първи, и втори тип). Причина е за близо 12% от новооткритите случаи на слепота. (Според СЗО болните със захарен диабет са над 150 милиона през 2000 г., а през 2025-а се очаква да са двойно повече). Диабетната ретинопатия е на пето място като причина за слепота в света. За нас, офталмолозите, най-тревожното е това, че при поставяне на диагнозата при пациенти с неинсулинозависим тип диабет в над 20% от случаите констатираме, че те вече са развили диабетна ретинопатия. 15 години след поставяне на диагнозата диабет признаци на диабетната ретинопатия има у 97% от пациентите на инсулиново и у 80% от пациентите на неинсулиново лечение.
Тъй като диабетната ретинопатия може да доведе до слепота без предупреждение, е задължително при диабетици да се прави пълен очен преглед редовно.
- Как се доказва болестта?
- Необходим е преглед с разширяване на зениците, който да бъде направен от профилиран офталмолог. Първите признаци на заболяването при ранно хванати и адекватно лекувани диабетици се установяват след 5-а година от началото на диабета.
Всеки пациент с давност на диабета над 10 г. трябва да се контролира 2 пъти годишно. А при бременни жени с диабет това трябва да става поне на всеки три месеца. Основната диагностика е офталмоскопска, но по-вярна и обективна информация се получава след флуоресцеиновата ангиография (цветна снимка на очите). Основната причина за намалението на зрението са измененията в макулите. Тук на помощ идва новият съвременен метод за установяване на отока в макулата, а именно ОСТ (оптичната кохерентна томография).
- А има ли лечение и какво е то?
- Ако се започне навреме лечение, което предполага, че диабетно болният прави редовни очни прегледи, може да бъде предотвратена трайна загуба на зрение. Стриктният контрол върху кръвната захар и кръвното налягане са от възлово значение за това да не се появи и да не прогресира диабетната ретинопатия. Ефективно лечение може да има само при изпълнение на следните първични условия:
* агресивен контрол на кръвната захар;
* адекватен контрол на кръвното налягане;
* адекватен контрол на серумните липиди;
* контролиране на гликирания хемоглобин;
* контрол на телесното тегло.
И още - адекватното лечение изисква съвместните усилия на ендокринолози, невролози и офталмолози. Основно при нас е лазерното лечение. То може да предотврати загубата на зрение. Пациентите с непролиферативна ретинопатия имат 90% шанс да го запазят, ако лечението започне, преди ретината да е сериозно увредена. Лазерът се прави директно или около увреденото място в ретината. Навременната операция може да стабилизира зрението, но не може да върне вече загубеното или да възстанови увредена ретина. При по-тежките форми на развитие на болестта се прилагат Anti VRGF фактори (Avastin, Macugen и др.), които потискат ангиогенезата и намаляват по-късните усложнения – хемофталм, отлепване на ретината, неоваскуларна глаукома. Прилагат се и кортикостероиди с депо ефект - с различна продължителност. Но всичко се прави при много строги схеми и контрол, като е необходимо и пълно единодействие между лекуващите и пациента. Ролята и отговорността на пациента са огромни.