Здраве

27 Януари 2014

1718

Животът днес

Силните държави имат и добър контрол на инфекциите

С проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, разговаря Галина Спасова

- Разбрах, че дядо ви, инж. Тодор Кантарджиев, с когото особено се гордеете, е сред именитите строители на модерна България. Нека да започнем с неговата история – нали крушата не падала по-далеч от дървото...

- Той е един от проектантите на Рилския водопровод. Завършва в Германия и се връща (тогава до един завършилите образованието си в Европа  не са оставали там, за да мият чинии, били са хора с идеали, искали са да си направят държавата). После е изпратен от общината да специализира строителство на водопроводи във Великобритания. Сифоните на 64-километровия Рилски водопровод имат по-голямо налягане от най-модерния водопровод в тогавашна Европа. Опора до края на живота му беше извършеното от него – построил първия язовир в България – „Златна Панега“, довършва след войната започнатия от германска фирма язовир „Росица” - това е и една от най-добрите напоителни системи в Европа, а ние разсипахме тези съоръжения точно когато се засушава. После строи язовир „Студена”. Нещата драстично се промениха през последните 30 години. Хората престанаха да уважават законите, държавата си, разпадна се като ценност семейството. Изчезна нещо много важно – радостта от добре свършената работа. 

- Ако добре свършилите работата си не са ценени...

- И нашата професия е пример за това. Тя е уважавана в целия свят, в повечето държави е и доста добре платена. У нас в момента в медицината високоплатени са много малко специалисти. А повечето високоплатени не са добри професионалисти. Държавата не уважава труда на лекарите, защото обществото не го уважава. Сърдим се, че закъснява линейката и лекарите са посрещани със скандал. За милион и половина столичен град 17 линейки достатъчни ли са? Никой обаче не се замисля – а защо са малко? Защо няма лекари в „Бърза помощ“? Ами те са с най-ниските заплати. С най-ниските заплати са и също работещите в този национален център – средната заплата тук е с 300 лева по-ниска от средната за страната. Това не е ли аномалия? 

- Умишлено ли се прави?

- Обездържавяването ли? Мисля, че беше направено умишлено и успешно. Когато няма държавност, някои хора могат да си правят, каквото си искат. Ние загубихме патриотизма. Полша се държа така, ставайки член на ЕС, че й опростиха 50% от дълговете. А ние натрупахме още повече. Виждам и в Чехия –  кой знае колко не се различават от Германия. Но кой умишлено си рушеше държавата? Кой си продаваше естествените монополи, банките?  Едно малцинство успя да нанесе големи вреди на държавата, така че да страдат всички. Ние позволихме. И как може да очакваме добра медицина и образование примерно, когато не сме ги поискали?

- Какво точно прави микробиологът?

- Работата му е да изучава микробите, причиняващи инфекции. Голяма част от тези заболявания, които в миналото са водили до масова смъртност, вече са под контрол и заслугата е на науката микробиология. В началото на миналия век всеки седми човек на Земята е боледувал  и умирал млад от туберкулоза. Сега, въпреки че една трета от хората са в контакт с туберкулозния бактерий, заболелите са несравнимо по-малко. Прост пример. Ако в момента в ЕС излекуваме всички онкозаболявания и никой не умира от тях, средната продължителност на живота ще се увеличи с две години. Но ако спрем да лекуваме с антибиотици, продължителността на живота ще намалее с 10 години. Ако престанем да ваксинираме със задължителните ваксини, продължителността на живота ще бъде като в началото на миналия век. 

- Има ли развити страни, в които ваксините не са задължителни?

- В някои държави няма задължителни ваксинации, но за да тръгне детето на училище (а то е задължително), трябва да е ваксинирано. Има ваксини, които трябва да са абсолютно задължителни, защото предпазват не само  индивида, но и обществото. Това са ваксините за дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич и хепатит. Без тях цивилизованият човек не може, защото има голям риск за здравето и живота му. Другите ваксини, които са създадени вследствие на напредъка на медицината, са много добри, но биха могли да се слагат по желание на родителите. След разпада на СССР стана модерно гражданите да не ваксинират децата си за дифтерия. И през 93-а година избухна епидемия, заболяха 46 хил. души! А тази болест е нещо ужасно. Последният взрив, пренесен от Русия у нас, беше тогава. От 7 заболели деца 6 починаха. Така е и с детския паралич. Не дай си боже при неваксинирани деца, ако тръгне вирус на детски паралич. Защо се появи болестта в Сирия? Защото от две години там заради войната не ваксинират децата. А у нас опасността е и от бежанци от Иран, Ирак, Пакистан – защото там има огнища на детски паралич. 

Искам да кажа, че медицината в България по отношение на инфекциите традиционно е била добре развита, и то благодарение на този институт.  През 1940 година той е изнасял една трета от серумите, използвани от германската армия. Все едно да изнасяме за Япония компютри. Ние сме втори в Европа след Франция, които правим туберкулозни диспансери. 

А защо съсипахме фармацевтичната си промишленост? Сега ще намаляват с някакви мерки цените на лекарствата! Държава не може да намали ефективно цените на лекарствата, ако няма собствено производство. Преди 20 години с лека ръка  приватизирахме, което си беше чисто затваряне на производства. България произвеждаше всички антибиотици, които се произвеждаха по света - с едно изключение. Сега не произвеждаме почти нищо.

- Антибиотиците са особено актуална тема заради растящата резистентност. 

- Най-успешните лекарства. Може да ги загубим като средство за лечение, ако се употребяват ненаучно. Постоянно се алармира за увеличаване на резистентността. В момента най-добрият начин да се намали тази заплаха е правилната употреба на антибиотиците. Държава, в която се правят квалифицирани микробиологични изследвания, няма висока резистентност, защото лекарите знаят как да избират правилния антибиотик след антибиограма. Ако нещата се оставят на самотек, става опасно – както се случи преди десет години. България беше с много висока консумация на антибиотици, което алармира за неправилна употреба, самолечение. Благодарение на големите усилия на моите колеги за обучението на лекарите и информиране на обществото за рисковете от самолечението с антибиотици в момента  по консумация на антибиотици сме на едно много прилично средноевропейско ниво. Което лично много ме радва, защото знам какви усилия сме положили. 

- А защо избрахте точно микробиологията?

- Исках да се занимавам с лечимите болести. Там, където няма толкова пари, но пък има голямо удовлетворение, че хората биват излекувани. В днешно време пари има там, където са нелечимите болести. И отиват там благодарение на користна политика. Примерно в момента много се говори за репродуктивното здраве. Даваме милиони за инвитро. А защо държавата не се замисли, че ако една стотна от парите се даде за профилактика на полово предаваните болести, ще има много по-малко безплодие? Над  90% от стерилитета и при жените, и при мъжете се дължи на недобре лекувани  инфекции. Ние какво правим за тях? Нищо. Имаме много висок процент преждевременни раждания. Че те в над 80% се дължат на някакви инфекции при майката. За съжаление вече го няма възрожденското „дайте да си лекуваме народа”, а има „дайте да видим какво да правим едни пари“. 

- Има ли в момента заплаха от опасни инфекции?

- Ако Световната здравна организация не беше спешно предприела мерки за реваксинация на 16 млн. деца в Сирия, съседни държави и главно в Египет, където има огнища, щеше да е много голям рискът за детски паралич. Впрочем инфекцията бе открита в Израел, защото имат най-съвършена система за контрол на инфекциите. Силна държава, силен контрол на инфекциите, слаба държава – слаб контрол. Хубаво е, че Турция също реваксинира имигрантите, защото не дай си боже да проникне жив див щам на детския паралич! Затова казвам на всички майки интелектуалки, които не са си ваксинирали децата: Има ваксини, без които не може! И бързо ги направете - за детски паралич, хепатит и дифтерия.

 

 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 85