.jpg)
Тъмните нюанси на ярките багри
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Без богатото разнообразие на краски светът около нас би бил унил, потискащ и твърде тъжен. Науката по безспорен начин доказа, че цветовете активно въздействат върху човешката психика и подсъзнателно „моделират” нашите чувства и настроения. Очевидно това е било известно и на предците ни, които са използвали всевъзможни средства, за да направят света по-пъстър, по-ярък и по-красив. За целта векове наред те са използвали естествени, създадени единствено от природата, оцветители – корени, треви, плодове, както и някои животински източници.
Прочутият античен пурпур, с който финикийците се славели още в X век преди новата ера, се добивал от особени морски охлюви, за чието изваждане от морското дъно неуморно се гмуркали хиляди роби. Той се ценял дори повече от златото – за добиване само на един грам от скъпоценното багрило в жертва се принасяли около 10 000 мекотели! Античният пурпур бил използван за боядисване на мантиите на царските и други знатни особи. С него били обагрени и платната на флотилията на амбициозната и властна египетска царица Клеопатра.
Друго ценно червено багрило – карминът, използвано и до днес, се извлича от самките на насекомото кошенил. В стъкларството и грънчарството в продължение на столетия се използват т.нар. постни бои – химични съединения на редица метали и неметали (желязо, никел, кобалт, олово, живак, титан, арсен и т.н.), някои от тях силно токсични.
Колкото и пъстър и богат на краски да е светът около нас, неоспорим факт е, че истинското богатство на цветове и безброй техни нюанси настъпва през втората половина на XIX век, когато било създадено първото синтетично багрило – мовеинът. То, както и много неща в света на науката, е открито случайно. Негов „автор” е 18-годишният шотландец Уилям Перкин, ученик на знаменития химик от онова време Август Хофман, който безуспешно се опитвал да получи хинин, единственото ефективно средство за лечение на маларията.
По ирония на съдбата точно по време на великденските празници през 1856 г., в хода на напразните си усилия да синтезира заветното лекарство, в скромната си домашна лаборатория младият изследовател случайно получил легендарното „люляково” багрило – мовеина, превърнало се в истинска сензация и донесло огромно богатство на откривателя. Самата кралица Виктория се обличала с дрехи, оцветени с последното достижение на науката на Великобритания.
Към настоящия момент са синтезирани над 15 000 изкуствени оцветители, използвани на практика във всички области на човешката дейност. Част от тези продукти на синтетичната химия намери приложение и в хранителната промишленост. Безспорно е, че с тяхното навлизане менюто ни стана по-пъстро, по-разнообразно и по-привлекателно. Тяхната багрилна мощ и огромно многообразие на нюанси ги превърнаха в абсолютен фаворит в сравнение с природните багрила.
Но, както показаха последвалите многобройни изследвания за въздействието им върху човешкия организъм, зад яркостта на тези привлекателни багри се крият твърде тъмни нюанси и бели петна. Битката с масовото навлизане на синтетичните багрила в хранителната индустрия е твърде трудна, почти безнадеждна и ние едва ли не сме обречени, толкова дълбоко и широко е тяхното проникване – в хлебните и сладкарските изделия, в бонбоните, в сладоледите, в напитките, в колбасите и каймата, в рибните продукти, дори и в лекарствата...
Можем ли да избегнем тяхната неудържима инвазия?
И сега, посягайки към множеството оцветители за традиционните великденски яйца, предлагани буквално на всяка крачка, във всеки хранителен магазин, ние отново се срещаме с тях – със синтетичните багрила. Единственото спасително решение е да узнаем повече за тях. След което всеки решава сам за себе си. Неотдавна учените от Саутхемптънския университет във Великобритания публикуваха задълбочено изследване, в което убедително доказаха, че синтетичните багрила Е 102 (тартразин), Е 104 (хинолин жълто), Е 110 (сънсет жълто), Е 122 (азорубин, кармоизин) и Е 124 (понсо 4R) предизвикват хиперактивност у децата, както и понижение на способността им за концентрация. Ефектът им се усилва в присъствието на натриев бензоат. От своя страна някои от тези багрила усилват канцерогенното действие на последния.
Само един бегъл поглед върху Е-тата на опаковките на оцветителите за яйца, предлагани на пазара, ще ни убеди, че всички те, плюс още някои други (Е 127, Е 131, Е 132, Е 133, Е 142, Е 171, Е 172), удивително съвпадат с гореизброените. Нещо повече, в някои от комплектите за оцветяване присъства и... натриевият бензоат!
Проблемът, свързан с оцветяването на яйцата със синтетични багрила, се състои в това, че яйчената черупка не е херметична и пропуска част от багрилата, които навлизат в белтъка. Наличието дори и на малки пукнатини способства за дълбокото им проникване във вътрешността на яйцето. Редица изследвания доказват следното:
• Тартразинът (Е 102) може да причини кожни обриви, задух, тревожност, отпадналост и нарушение на съня. Има съмнения, че предизвиква туморни образувания на щитовидната жлеза. Забранен е в Австрия, Германия и Норвегия.
• Хинолин жълто (Е 104) може да предизвика неприятен дерматит. Забранен е в САЩ, Австралия, Япония и Норвегия.
• Сънсет жълто (Е 110), носещо романтичното и звучащо твърде оптимистично название „слънчев залез”, може да предизвика уртикария, сенна хрема, астма, гадене, повръщане и дори екзема. Това багрило е сулфопроизводно на Судан I, който се смята за канцероген. Част от изброените негативни ефекти се усилват у хора, алергични към аспирин. Забранен е във Финландия, Великобритания и Норвегия.
• Азорубин (кармоизин, Е 122) се приема за един от най-опасните синтетични оцветители, използвани за хранителни цели. Предизвиква алергични реакции. Има съмнение, че поразява надбъбречните жлези и води до онкологични заболявания. Допустимата дневна доза, установена от Световната здравна организация, е 4 мг/кг телесна маса. Този оцветител е забранен в САЩ, Канада, Япония, Швеция, Австрия и Норвегия.
• Понсо 4R (Е 124) може да предизвика алергични реакции, астма, както и анафилактичен шок и задушаване у астматиците. Смята се, че има канцерогенно действие. Противопоказан е за лица, чувствителни към аспирин. Забранен е за употреба в САЩ, Финландия и Норвегия.
• Еритрозинът (Е 127) влияе неблагоприятно върху сърцето, черния дроб, щитовидната жлеза и стомаха. Има и канцерогенно действие. Допустимата дневна доза е много ниска – 0,6 мг/кг телесна маса.
• Патентованото синьо V (Е 131) може да предизвика алергии, задух и нарушение на дейността на храносмилателния тракт. То не трябва да се консумира от лица, чувствителни към аспирин. Това багрило е забранено за употреба в ЕС, САЩ и Австралия, но кой знае защо, присъства в някои от продаваните у нас оцветители за яйца.
• Индиготинът (индигокармин, Е 132) и Брилянтовото синьо (Е133) предизвикват алергии и задух. Има съмнения и за тяхно канцерогенно действие.
• Зелено S (Е 142) може да предизвика алергични реакции и ракови образувания. Забранено е в САЩ, Канада, Япония и Норвегия.
Съгласно инструкция на ЕС от юли 2010 г. продуктите, в които присъстват оцветителите Е 102, Е 104, Е 110, Е 122, Е 124 и Е 129 (т.е. на практика всички, представляващи основните компоненти на масово продаваните у нас „безвредни” оцветители за яйца), трябва да съдържат надпис „продуктът може да предизвика задържане на развитието на детето”. Такъв обаче липсва на опаковките.
За тези, които приемат достатъчно сериозно опасенията, свързани с изброените синтетични оцветители, има напълно безопасно решение – натуралните багрила, използвани векове наред преди нас. С отвара от люспите на лука се получават оттенъци от жълто до червено-кафяво, червеното зеле ще оцвети яйцата в синьо, червеното цвекло – в розово, спанакът и копривата – в зелено, и т.н.
