Проф. Богов: 9 от 10 души с хронично бъбречно заболяване не знаят за него!
На 12 март 2026 г. се отбелязва 20-ият Световен ден за борба с бъбречните заболявания. Тази глобална инициатива се провежда всяка година от 2006 г. насам – традиционно във втория четвъртък на месец март. Основната ѝ цел е да привлече вниманието на обществото към значението на бъбречното здраве и към необходимостта от ранна профилактика на бъбречните заболявания, каза проф. Борис Богов, Началник на Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Света Анна” (Окръжна болница). Мотото на инициативата през последните години остава непроменено: „Бъбречно здраве за всеки“.
По думите на проф. Борис Богов усилията в тази област изискват добра координация между различни институции – Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, пациентските организации и професионалните медицински структури. Сред тях е и Българската нефрологична асоциация, учредена през ноември 2024 г., която активно работи за подобряване на профилактиката и лечението на бъбречните заболявания у нас.
През последните години хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) все по-често се определя като „тиха пандемия“ след COVID-19. Причината е, че заболяването е широко разпространено, но в огромен процент от случаите остава неразпознато. Статистиката показва, че 9 от 10 души с хронично бъбречно заболяване дори не подозират, че страдат от него.
Основната причина е, че заболяването в ранните си стадии няма ясна симптоматика и протича без болка. Най-често то се развива като усложнение на други хронични заболявания, най-вече захарен диабет и артериална хипертония. Все по-често се говори и за т.нар. сърдечно-бъбречно-метаболитен синдром, при който нарушенията в обмяната на веществата, сърдечносъдовите и бъбречните заболявания са взаимно свързани.
Не бива да се подценяват и първичните бъбречни заболявания – например имунните нефропатии, поликистозната бъбречна болест и различни генетични състояния. Поради липсата на ранни симптоми много пациенти стигат до нефролог едва когато заболяването вече е напреднало. В тези стадии възможностите за терапия са значително по-ограничени.
Важна промяна в диагностиката и проследяването
През последните години нефролозите у нас водят активна работа за подобряване на диагностиката и проследяването на хроничното бъбречно заболяване. Доскоро в международната класификация на болестите (МКБ-10) за ХБЗ съществуваше само един код – N18, който обхващаше основно крайните стадии на заболяването.
Това затрудняваше ранното откриване и проследяване на пациентите. Затова специалистите започват активен диалог с институциите за въвеждане на отделни кодове за всеки от петте стадия на хроничното бъбречно заболяване.
„Мога спокойно да кажа, че това беше истинска битка с институциите“, коментира проф. Богов. В процеса се включват специалисти от извънболничната помощ, пациентски организации, представители на Българския лекарски съюз и на Асоциацията на общопрактикуващите лекари.
В крайна сметка усилията дават резултат. Новите кодове са изработени и публикувани в „Държавен вестник“ на 17 февруари 2026 г.
Какво означава това за пациентите
Новата система позволява пациентите да бъдат проследявани още в ранните стадии на заболяването. Първи до трети стадий на хронично бъбречно заболяване ще се наблюдават основно от общопрактикуващите лекари. Четвърти и пети стадий ще бъдат проследявани от специалистите нефролози. Пациентите в последния стадий, които са на диализно лечение, остават под специализиран нефрологичен контрол.
Според проф. Богов ключовата идея е ранното откриване. Затова в пакета здравни услуги на Националната здравноосигурителна каса е заложено веднъж годишно пациентите да преминават през основни изследвания.
Те включват:
- изследване на серумен креатинин,
- изчисляване на гломерулната филтрация – показател за работата на бъбреците,
- изследване на албумин-креатининовото съотношение в урината.
Ако се установи повишен креатинин, наличие на албумин в урината или комбинация от двата показателя, пациентът се насочва за консултация с нефролог.
Защо ранната терапия е толкова важна
Ранното откриване позволява започването на нефропротективна терапия, която има за цел да забави увреждането на бъбреците. Това е особено важно в първите стадии на заболяването.
„Когато терапията започне в ранните стадии – първи, втори или трети – това може значително да удължи живота на пациентите, да отложи необходимостта от диализно лечение и да подобри качеството им на живот“, подчертава проф. Богов.
Кои изследвания могат да открият проблема рано
По повод Световния ден за борба с бъбречните заболявания специалистите от години призовават хората да правят поне два основни теста, които могат да открият ранните промени в бъбреците.
Това са:
- изследване на урина за наличие на белтък,
- изследване на серумен креатинин.
Днес тези изследвания вече са включени в профилактичните и диспансерни програми при общопрактикуващите лекари.
„Всъщност за пациентите това са напълно достатъчни тестове, за да се уловят най-ранните промени в бъбреците“, обяснява проф. Богов. Най-често тези промени се появяват като усложнение на диабет или високо кръвно налягане.
Посланието на специалистите
Световният ден за борба с бъбречните заболявания напомня за един важен факт – бъбречните болести могат да се развиват дълго време без симптоми. Именно затова профилактичните изследвания са от решаващо значение.
„Достатъчно е веднъж годишно човек да се срещне със своя личен лекар и да направи тези основни изследвания. Така можем да открием заболяването навреме и да предотвратим тежките му последици“, обобщава проф. Борис Богов.
Автор Илияна Ангелова
CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.
CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!
