Здраве

23 Август 2026

1273

credoweb bg

Д-р Мариана Мандажиева

Загубата на обоняние, известна като аносмия, може да продължи няколко дни, месеци или да остане трайна. При някои хора ароматите изчезват по време на настинка и се връщат след отшумяване на инфекцията. При други носът вече не е запушен, но обонянието не се възстановява. Причината за това е, че разпознаването на миризмите е сложен процес, в който участват носната кухина, обонятелният епител, нервните пътища и определени структури в мозъка.

Дали аносмията може да се излекува, зависи преди всичко от това къде е възникнал проблемът. Понякога оток, секрети или носни полипи пречат на ароматните молекули да достигнат до обонятелната зона. В други случаи инфекция или възпаление увреждат рецепторните клетки. Възможно е причината да се намира и по хода на нервните пътища или в мозъчните центрове, които обработват получената информация. Затова не съществува едно лечение, подходящо за всички пациенти.

Точната диагноза определя лечението

Преди да се избере терапия, трябва да се установи защо обонянието е намаляло или е изчезнало. Лекарят обикновено уточнява дали промяната е настъпила внезапно или постепенно, след инфекция или травма, както и дали е придружена от запушен нос. Важно е пациентът да съобщи за приемани лекарства, контакт с химични вещества, хронични заболявания и симптоми като главоболие, тремор, проблеми с паметта или промени в зрението.

Специализираните тестове показват дали човек действително е загубил обонянието си, или все още разпознава част от миризмите. Те могат да помогнат и за разграничаването на заболяване на носа и синусите от неврологична причина.

Образно изследване не се налага при всеки случай. Компютърна томография на синусите може да бъде назначена при съмнение за хроничен риносинуит, полипи или анатомична пречка. Ядрено-магнитен резонанс се обсъжда по-често при едностранна, прогресираща или необяснима загуба, особено когато има и неврологични оплаквания.

Кога обонянието се връща?

При настинка ароматите често изчезват, защото отокът и секретите блокират достъпа на въздух до обонятелната зона. След като възпалението отшуми и носът се отпуши, обонянието обикновено постепенно се нормализира.

Поствирусната аносмия, включително тази след COVID-19, може да продължи по-дълго. В този случай носът вече е свободен, но обонятелният епител и клетките, които го поддържат, все още се възстановяват. Процесът понякога отнема месеци. Възможно е да се появи и паросмия – състояние, при което кафе, храна или парфюм започват да миришат на изгоряло, развалено или химикали.

Един от основните неинвазивни подходи при продължителна поствирусна загуба е обонятелната тренировка. Пациентът помирисва системно няколко подбрани аромата, като се концентрира върху спомена си за съответната миризма. За да има възможност да подейства, тренировката обикновено се провежда в продължение на месеци, а не само няколко дни.

Роля на заболяванията на носа и синусите

Хроничният риносинуит и носните полипи са сред причините, при които правилното лечение може осезаемо да подобри обонянието. Продължителното възпаление не само блокира преминаването на въздуха, но може да увреди обонятелния епител и да затрудни възстановяването на рецепторните клетки.

В зависимост от състоянието терапията може да включва промивки със солеви разтвори, локални кортикостероиди и лечение на съпътстваща алергия. Кортикостероидите обаче не помагат при всяка форма на аносмия и трябва да се използват след лекарска преценка.

При тежък хроничен риносинуит с полипи и определен тип възпаление се прилагат и биологични терапии. Те могат да намалят полипите и при част от подходящо подбраните пациенти да подобрят значително обонянието. Ако има анатомична пречка или образувание в носната кухина, може да се наложи хирургично лечение. Резултатът зависи и от това доколко са запазени обонятелните клетки.

Други възможни причини

Някои лекарства, противотуморни терапии, лъчетерапия и контактът с определени токсични вещества също могат да нарушат усещането за мирис. Медикамент не бива да се спира самоволно. Лекарят трябва да прецени дали има връзка с оплакванията и дали лечението може безопасно да се промени.

Обонянието може да отслабне и при някои хормонални, метаболитни, хранителни или системни нарушения. Ако причината е доказан дефицит или основно заболяване, неговото лечение понякога води до подобрение.

Постепенна промяна се наблюдава и при болестта на Паркинсон, Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания. Намаленото обоняние обаче само по себе си не означава, че човек непременно има или ще развие такова заболяване. При вродена аносмия и свързано с възрастта отслабване възможностите за пълно възстановяване обикновено са по-ограничени.

Следователно загубата на обоняние може да се лекува, но терапията трябва да бъде насочена към конкретната причина. При обратимо възпаление, запушване, полипи или част от поствирусните увреждания е възможно значително подобрение. Когато увреждането е трайно, целта е частично възстановяване и по-безопасно адаптиране към всекидневието.

 

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация между лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашият източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!

Сподели във Facebook