Велосипедистите – каскадьорите на София

По план догодина в столицата трябва да има сто километра велоалеи

Тина БОГОМИЛОВА

Холандски министър отива на аудиенция при кралицата с колело. Куп знаменитости въртят педалите за здраве из паркове. С костюм и вратовръзка на работа с велосипед. Това са чести гледки на Запад, но не и у нас.
В света има над един милиард велосипеди. Това средство за придвижване, освен че е най-масовото, е и най-екологичното. В много европейски градове колело под наем струва едно евро.

Фирми стимулират работещите да заменят четирите с две колела. Дори предлагат и служебни велосипеди. Така се пести от гориво, паркира се много по-лесно, а и служителите са по-здрави и енергични.
Но си имат изградена инфраструктура и безопасни велоалеи. В Холандия и Дания на човек се падат хиляда километра с велосипед годишно. В Германия, където е измислен днешният велосипед, още през 1927 г. има правилник за създаване на специални алеи.

В Мюнхен обичат „баварците”, но повече карат велосипеди. За тях даже има карти за градския транспорт, в случай че няма специална алея или завали дъжд.
У нас велоалея се прави бавно като магистрала. Струва много пари и не се прави по европейски стандарти. По план догодина в София трябва да има сто километра велоалеи.

Сега обаче това си е рисков начин за придвижване. Според мнозинството велосипедисти велоалеите са не само малко, но и не са направени както трябва. Повечето от тях просто са маркирани с жълта линия върху тротоара. Върху велоалеите се разхождат пешеходци, монтирани са билбордове, паркират коли. Плочките хлопат, а оставиш ли за минути велосипеда без надзор – изчезва.

За планирането и изграждането на велоалеи си има наредби и изисквания, които трябва да посочват разположението на трасето, размери, осветление, маркировка. Настилките могат да са твърди или меки, като това зависи от климата, релефа, почвата, както и от  цената за изграждане и поддържане.
Не като изрисувана криволица за каскадьори на тротоара между НДК и Руски паметник.

Предразсъдък е, че за да яхнеш колелото, трябва да си по-млад. При космическите цени на горивата, липсата на паркоместа и цените на есемесите за паркиране велосипедът е разумен избор. Не само за собственика му, но и за природата. Стига обаче да можеш да се придвижиш безопасно и бързо от точка А до точка Б. А и да имаш условия на работното място.

Каращите за кеф си имат свои общности. В интернет си публикуват маршрути и всеки желаещ може да повърти педалите из София. Организират се например нощни велоразходки от езерото „Ариана”, както и недели на колела из софийските паркове.

Велоалеи все още много няма, но велосипедисти има. Те даже от време на време организират символично преброяване, за да ги видят. За да извадят властите пръта от колелото на велосипедната инфраструктура.

 



 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 3