Българските легии са предвестник на свободата

- Акад. Велев, кои имена на българи от Македония са останали в историята като участници в легиите на Георги С. Раковски и четническите акции?

- Ще започна с Христо Николов Македонски, бележит български националреволюционер и борец за освобождение на България. Известен е сред народа под името Македончето. Роден е през 1835 г. в с. Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Учи в гръцкото училище в родното си село и се занимава с търговия.  През 1862 г. влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. След разпускането на легията заминава за Румъния. През 1864-1865 г. е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, през периода 1867-1868, взема участие и във Втората българска легия, а след като тя е разпусната, преминава в Румъния. През 1875 г. участва в подготовката на Старозагорското въстание. През пролетта на 1876 г. навлиза с четата на Христо Ботев в  България. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево.

По-сетне се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа…

Македонски става и знаменосец на Стефан Караджа. След разбиването им край връх Бузлуджа Македонски и още двама четници успяват да избегнат турските потери и да се доберат през Рилския манастир и Мелник до Атонския полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. През пролетта на 1869 г. с помощта на игумена на манастира тримата заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да избегне ареста и предаването на турските власти, приема имената Христа Николич и Христаки Николау. В  Браила Македонски се запознава с Христо Ботев, който в писмото си до Иван Драсов от 22.08.1875 г. пише: „Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърбът”.

- Къде го заварва Сръбско-турската война през 1876 г.?

- По това време той е войвода на чета от 200 български доброволци. Знамето на тази чета е същото онова знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е успял да запази. То е било ушито през 1866 г. в Браила от Султана Русева. Пазено е като рядка светиня, а през 1925 г. е предадено от дъщерите на Хр. Македонски – Тица и Екатерина, на Министерството на войната. През 1885 г. става деец на Българския таен централен революционен комитет в Голямо Конаре.

- Съществува предположение, че Христо Македонски е прототип на Спиро Македонски, главния герой в повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“…

- Да, но според други историци характерът и личността на реалния хайдутин не се покриват с тези на литературния герой, поради което те смятат, че Вазов е взел само името и го е дал на един събирателен и доста характерен хъшовски образ. Македонски умира в Русе през 1916 г.

- Има още един български националреволюционер, който е  известен под името Македонски…

- Това е Спиро Джеров, роден през 1836 г. в Битоля. Той е внук на обесения от турците водач на въстанието в Битолско, което избухва през 1822 г. Спиридон Джеров е брат на бъдещия генерал Климент Джеров. В началото учи в гръцко училище, а по-късно пътува до Цариград, Смирна и Египет. През 1862 г. взима участие в подготовката на гръцкото въстание на Леонидас Вулгарис в Битолско. След предателство на владиката Венедиктос Пелагонийски заверата е разкрита през май с.г., Джеров е заловен и лежи в затвора до декември 1866 г.                

След като излиза от затвора, заедно със Стоян Везенков се опитва да организира антитурско движение в Крушевско. Участва в Критското въстание, а през 1867 г. се включва във Втората българска легия в Белград и става десетник. След разпускането ѝ се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в която е назначен за член на военния съвет. Загива вероятно в последното сражение на четата на 18 юли 1868 г. на връх Бузлуджа.

- Кои са другите по-известни македонски българи, за които със сигурност се знае, че са били легионери?

- Ще се спра на някои от тях –  Манол Наков, Петър Мишайлов, Димитър Попгеоргиев… Наков е роден в с. Горни Тодорак, Кукушко.

Участва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград, а по-късно влиза в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Заедно с Христо Македонски става хайдутин, а през 1860 г. постъпва в четата на Стоимен войвода. Петър Мишайков е роден в Битоля, Македония. През 1867 г. участва във Втората българска легия, а след разпускането й става професионален революционер. Установява се в Турну Мъгуреле, където председателства тамошния български революционен комитет.

- Нека завършим с житието на Димитър Попгеоргиев…

- Роден е през 1841 г. с. Берово, Пехчевско. Първоначално учи в родното си село, след което баща му го праща в гръцкото училище в Солун. През 1858 г. постъпва в духовната семинария в Одеса, но не я завършва. Тук се запознава с Георги Раковски. По-късно емигрира в Сърбия и участва в Първата българска легия в Белград през 1862 г.

 Следващата година за кратко постъпва като доброволец в сръбската войска. През периода 1863-1876 година Димитър Попгеоргиев поддържа кореспонденция и сътрудничи на Стефан Веркович. През 1873 г. народът го избира за ръководител на училищните и църковните дела в Беровската община. Всичките си усилия той посвещава на борбата за независима българска църква. Застава начело на борбата срещу гръцкото духовенство. След като опитът да се присъединят към духовната власт на Българската екзархия пропада, той започва открита борба. През 1874 г. под негово ръководство селяните от Берово изгонват струмишкия гръцки владика Йеротей, за което той е хвърлен в затвора. След бягство от там Попгеоргиев се установява в Цариград и влиза във връзка с будните българи Стоян Чомаков, Авксентий Велешки, Христо Тъпчилещов и други активисти на Българската екзархия.

- Успява да вземе участие и в Априлското въстание…

- Дори не като обикновен въстаник, а като ръководител на Разловската чета. Въстаническите ѝ действия срещу турската власт се водят с променлив успех. След разгрома на въстанието Димитър Попгеоргиев продължава да води дружина из Малешевско, Пиянечко, Мелнишко и Петричко. Дейността ѝ се активизира особено след обявяването на Руско-турската война през 1877 г., като по това време четата се състои от 30 доброволци от Разловското въстание. В началото на 1878 г. се среща с четата на Ильо войвода. Двамата войводи започват да установяват българска власт в целия Пиянечки край по долината на река Брегалница.

- Става и съосновател на македонските благотворителни дружества, нали?

- През 1895 г. Попгеоргиев наистина е сред основателите на македонско благотворително дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за съветник на настоятелството му. Според Христо Силянов Попгеоргиев е първият кюстендилски пунктов началник на ВМОРО. Той  е избран за председател на настоятелството на Кюстендилско македоно-одринско дружество между 1898-1899 г.

- Кога умира?

- Димитър Попгеоргиев умира на 19 декември 1907 г. в Долна Гращица, където е погребан. Неговият син Станимир успява да съхрани неговите архиви. През 1972 г. част от тях са откраднати от скопски емисари. След което в скопски издания тези откраднати документи са обявени за „новооткрити”. От стреса, причинен от тази кражба, Станимир се разболява и умира.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.