.jpg)
Второто лекарско мнение е задължително в онкологията
Медии и общество през последните месеци говорят все по-агресивно по темата „лекарски грешки”. Лекарите биват приковавани безпощадно на позорния стълб. Но в същото време се говори недопустимо малко за грешките в системата. За пренебрегването на куп стандарти, модерни подходи и техники, които, вградени в правилата за лечение в напредналите държави, автоматично намаляват риска от неверни решения. Според статистиката близо 25% от грешките в медицината се допускат при операции, 10% - в следоперативните терапии, малко над 10% при самото поставяне на диагнозата. Процентът зависи в немалка степен от специалността. В онкологията грешките при поставяне на точната диагноза, съответно при определяне на вярното лечение, варират дори до 15%. Това дефинитивно поставя въпроса за необходимостта от налагане на добрата световна практика на второ лекарско мнение. Практика, която е в състояние да намали значително риска от грешки. Да въведе стандарт в една област, в която характерът на заболяванията е такъв, че ако не се открият и лекуват навреме, последиците са фатални. „Подчертавам, тук е съдбовно важно не само да се открие навреме злокачественият процес, но и да се диагностицира абсолютно точно като вид, разновидност, стадий и т.н. Борбата за ранна диагностика осигурява перфектен лечебен ефект в І и началото на ІІ стадий на рака. При по-напредналите стадии вече се борим за месеци и дни, а не за дефинитивно излекуване”, коментира темата проф. Григор Велев и допълва: „Има една сентенция, изписана във всеки кабинет - „Лекарят няма право на грешка”. А за да не се получават грешки, най-сигурният начин е второ мнение. Всеки лекар трябва да има доблестта, особено при тежки, хронични и сложни заболявания, да търси мнението и на други специалисти. Второто мнение е качествено, когато още поне двама лекари прегледат болния или документацията.
Тъй като европейската и световна доктрина за второ мнение се налага тепърва в България, някои лекари приемат ревниво системата. Част от колегите се опасяват, че ако препоръчат на своя пациент да се потърси второ мнение, това ще „подбие” професионалния им авторитет. Няма място за обида, когато става въпрос за човешкия живот и здраве. Осигуряването на второ лекарско мнение е допълнителна гаранция за действията на всеки лекар, надежден начин да се избегнат случайни пропуски, да се елиминират прояви на некомпетентност и дори на технически грешки. То е и начин за повишаване на квалификацията – да сравниш своята диагноза и лечение с други опитни и по-опитни професионалисти”, обръща внимание проф. Велев.
Необходимостта от второ и последващо лекарско мнение в онкологията потвърждава с писани правила и Световната здравна организация. Пациентските организации се позовават в своята ежедневна работа именно на тях: всяка онкодиагноза се установява чрез редица изследвания - образни, хистологични и туморни маркери. Когато се наложи да правите такива изследвания, е важно да знаете, че колкото и да е надежден апаратът, с който са направени, важен е специалистът, който ще ги разчете. Добре е да направите изследванията в големите центрове по образна диагностика, където минават огромен поток пациенти, а лекарите имат дълъг специален опит в разчитането. Но едно мнение не стига. В онкологията правилото за второ мнение тежи особено. То е валидно отделно и за самото хистологично изследване. Където и да сте го направили, в която и болница в страната да са ви изследвали, проверете го още веднъж, съответно и в специализираните болници и клиники, където лекарите са тясно профилирани. Например при заболявания на белите дробове, специалистите в белодробна болница също могат да свършат чудесна работа, при черен дроб, панкреас и жлъчка може да се доверите на клиниките по гастроентерология и т.н.
Не пристъпвайте към лечение, преди да е ясна и точна диагнозата, потвърдена с две независими хистологични изследвания. Ако двете мнения не съвпадат, търсете трето мнение, са категорични експертите в онкосектора.
