.jpg)
Вече търпим последици от пропуснати ваксинации
В интензивните отделения на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни болести „Проф. Иван Киров” - София лекарите все още се борят за живота на седеммесечно бебе и на 25-годишен мъж, които са постъпили почти по едно и също време с тежък менингоенцефалит. Това е възпаление на главния мозък и на неговите обвивки, което в острия стадий е животозастрашаващо. Двамата пациенти нямат никаква връзка помежду си освен в едно – не са им поставени ваксини, които можеха да предотвратят изключително сериозното заболяване. И младият мъж, и бебето засега са стабилизирани благодарение на висококвалифицираната медицинска помощ, но все още никой не може да прогнозира ще има ли и какви ще са трайните последици за здравето им. Защото след инфекция в мозъка могат да пострадат както двигателните и сетивните, така и интелектуалните функции. При болното бебе най-вероятно ще се наложи операция, за да се отстрани гнойна колекция от вътречерепното пространство. А младият мъж дълги месеци ще трябва да се раздвижва, да възстановява нормалното си тегло и да бъде подложен на продължителна рехабилитация, за да се върне към пълноценен начин на живот.
През последните години в медиите попадат основно случаи, при които се е появило съмнение, че след поставени ваксини са последвали някакви неблагоприятни последици за пациентите, обикновено деца. Но рядко хората биват информирани какво се случва, ако не се направят задължителните и препоръчителните ваксини.
„В моята практика не съм наблюдавала тежки и необратими странични реакции след поставяне на съвременните ваксини”, казва проф. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести, ръководител на клиника и преподавател в Медицинския университет в София. Има случаи на проява на странични ефекти, особено когато не са спазени правилата за поставяне на ваксина. Но тези ефекти, като обриви, зачервяване на мястото на инжектиране, кратковременно повишаване на температурата, не могат да се сравнят с тежестта на заболяванията, от които ваксината предпазва. Младият мъж например е с извадена слезка (далак) след инцидент. А е известно, че далакът е първичен орган на имунната система и хората, при които той е отстранен, са с по-висок риск от определени тежко протичащи и с риск за живота заболявания. Затова те трябва да се ваксинират и с пневмококова ваксина, защото именно пневмококите могат да причинят инфекции на централната нервна система. Същото се отнася и за хемофилус инфлуенце, срещу който също е създадена високоефективна ваксина.
Антиваксиналните тенденции
Основният мотив на някои майки, включително образовани, да отказват да ваксинират децата си, е страхът, че така „натоварват”, „изнежват”, и „увреждат” имунната система на децата си. Те смятат, че отказът от ваксини е своеобразно екоповедение, нещо като връщане към естествените корени на живота. Вярно е, че човечеството е оцеляло хилядолетия без ваксини, но тогава е действал естественият подбор и всяко семейство е губило по няколко от многобройните си деца още преди да навършат 5–6 години. „Ако имунологията беше лесна наука, нямаше да има нужда от години образование, за да може човек да я разбере”, казва проф. Тихолова. „Пагубно е всеки да смята, че може на базата на прочетени в интернет материали да взима решения дали да ваксинира децата си и изобщо как да ги лекува.
В България загубата на доверие в системата на здравеопазването е сред основните фактори, които тласкат хората към неразумни постъпки. От друга страна, точно липсата на страшните болести, които вече не се срещат благодарение на ваксините, успокоява родителите и те смятат, че няма нужда от тази защита. Но това е измамно усещане. Ако допуснем ваксиналното покритие да слезе под определени граници, със сигурност ще се завърнат забравените, но осакатили и убили хиляди деца в предваксиналната ера заболявания. Само си представете какви са последствията от полиомиелита например, който вече се среща в различни държави”, тревожи се проф. Тихолова. А нашата страна през 1964 г. благодарение на масовата и правилно провеждана ваксинация е обявена от СЗО за една от първите държави в света, свободна от полиомиелит. Ще бъде катастрофа да допуснем това и други ваксинопредотвратими заболявания да се завърнат в обществото ни.
Западноевропейската практика
В България постоянно се сравняваме с напредналите държави, а там хората масово си поставят ваксините, препоръчани им от техните лекари. Дори и да не са задължителни. Във Великобритания например, където имунизациите не са задължителни, при въвеждане на ротавирусната ваксина от 1 юли 2013 г. до 31 март 2014 г. се оказва, че 97 процента от потенциално подлежащите на ваксиниране деца са обхванати с тази ваксина. Така тамошното общество пази не само здравето на новите си поколения, но спестява сериозни средства в здравната система, които иначе биха отишли за лечение на ваксинопредотвратими болести. При това със сигурност родителите в Англия са не по-малко загрижени за децата си от хората в България.
С подобен процент на имунизационен обхват са Финландия, Дания, Австрия – все държави, които са пример за висок стандарт на живота.
Засега в България не е настъпил тежък инфекциозен взрив от заболявания, които могат да се предотвратят чрез ваксина. Но лекарите са разтревожени дори от единични случаи, защото природата на вирусите и бактериите е такава, че могат при определени обстоятелства бързо да поразят огромни човешки общности. Тогава ще е късно да се укоряваме защо не сме се ваксинирали и защо не сме го направили при децата си. Приказките за „медицинската мафия” са занимателно четиво за някои привърженици на конспиративни теории, но зад антиваксиналните лозунги все по-често прозират финансови интереси. Но това е доста дълга тема, по която „Животът днес” със сигурност ще работи.
