Доц. Светослав Ханджиев: Превенцията на детското затлъстяване е превенция на обменните и сърдечносъдови заболявания

От 1 до 6 септември в к.к. "Албена" се проведе 5-то издание на "Училище за здраве - за родители, учители и деца". То беше организирано от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, Българската академия на науката и изкуствата, комплекс "Албена" и под егидата на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. В рамките на 6 дена родители, учители и деца преминаха обучение за принципите на здравословния начин на живот - балансирано хранене, съчетано с физическа активност. Инициативата получи широк международен отзвук като в нея се включиха лектори от Франция и Дания. Във фокуса на "Училище за здраве" тази година беше проектът “PREVIEW"(Превю) на Европейския съюз за превенция на затлъстяването и захарен диабет. Пректът е значимо постижение на България в областта на профилактиката.

Разговаряме с доц д-р Светослав Ханджиев - водещ специалист в областта на диетичното хранене и метаболитните заболявания и основател и председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите заболявания "Акад. Ташо Ташев"(BASORD). Доц. Ханджиев членува в генералните съвети на IASO и EASO, автор е на близо 300 научни публикации и 13 книги и е основател на инициативата „Училище за здраве - за деца, родители и учители“.

Доц. Ханджиев, „Училище за здраве“ е проект, в чийто фокус е храненето на децата. Как се хранят българските деца и къде е България по отношение на затлъстяването сред подрастващите?

За жалост България е на едно от челните места по показател „наднормено тегло“ сред страните от Европейския съюз, а и в световен мащаб. На челните места сме и по смъртност и разпространение на мозъчния инсулт и инфаркта на миокарда – болести пряко свързани  с наднорменото тегло. И всичко това започва от ранна детска възраст. Първите 7 години от развитието на човека са от основна важност .Те включват както семейството, така и детската ясла, детската градина, училището. Места, на които детето изгражда хранителните си навици и се учи на здравословен начин на живот. От изключителна важност са и информацията, респективно – дезинформацията. В детската възраст се коренят проблемите, свързани с храненето и най-вече с грешките в храненето, с усвояването на здравословните навици на живот, на двигателната активност, на съня. Последните данни сочат, че нивата на обездвижване са изключително високи и сред децата, и сред възрастните. Стряскащ е фактът, че според последните проучвания цели 78% процента от българите над 18 годишна възраст нямат никаква физическа активност. 20% имат някаква, частична физическа активност и едва 2% упражняват физическа активност, която може да бъде квалифицирана като здравословна. И ето защо говорим и за затлъстяване.

Каква е профилактиката на детското затлъстяване?

Правилното хранене и движението. Просто е. Съвременните технологии обездвижиха децата. Всъщност движението е основен компонент на здравословния начин на живот. Необходимо е всеки ден да се ходи пеша между 45 и 60 минути, да се извършват и други двигателни активности като каране на колело, плуване, танци. Движението не трябва да бъде изключено от живота в градска среда. Затова от изключителна важност за децата е да се движат. Не само в свободното си време, но и в училище. Да има игрища, спортни съоръжения и часовете по физическо да са свързани с реално движение, а не с фиктивно, както е в много училища. Движението и правилното хранене са залог за здравето на детето, както и за здравето му в бъдеще. Пълното дете не е здраво дете, детето с наднормено тегло се превръща във възрастен със здравословни проблеми. Превенцията на детското затлъстяване е превенция на обменните и сърдечносъдови заболявания.

Какво трябва да присъства задължително в менюто на едно дете?

Трябва да научим децата си да консумират здравословните български продукти, например българското кисело мляко. В края на 19 век руският учен Ила  Мечников установява, че най-много дълголетници има в българските планини и той свързва този факт с българското кисело мляко, по-точно - с консумацията му. Години по-късно, през 1905г.българинът Стамен Григоров- лекар микробиолог открива Lactobacillus bulgaricus, а по същото това време д-р Радуш Титков, който е от Търговище защитава в Тулуза дисертация на тема „Лечебните свойства на киселото мляко“. През 1933 г. проф. Асен Златаров казва, че киселото мляко е еликсир за младост. По-късно Акад.Ташев и неговата школа създадоха редица диетични лечебни режими на базата на киселото мляко за стомашно-чревните заболявания, за дислипидемията(повишения холестерол) и за превенция на сърдечно-съдовите заболявания. Така че децата задължително трябва да консумират както кисело мляко, така и други млечни продукти – сирене, кашкавал, извара. Също така  трябва поне веднъж седмично да се консумира риба и рибни продукти, които са богати на ценни омега киселини. Нашето, българското слънчогледово олио също е хубаво и трябва да присъства в менюто. Но задължително трябва да се ограничи употребата на палмови масла и имитиращи подправки. Друго важно нещо е – да бъде намалена консумацията на сол и захар. Традиционно българинът консумира три пъти повече сол от допустимата здравословна норма. Така приучаваме и децата си. Трябва да ги научим да ядат по-малко сол. Здравословно хранене означава – разнообразно хранене. Там е ключът, а нашата, българската, кухня дава богати възможности да разнообразим менюто на децата с естествени полезни продукти – млечни продукти, плодове, зеленчуци, варива. Варивата – боб, леща, грах, които са важна част от традиционната ни трапеза, трябва задължително да бъдат включени в менюто на подрастващите.

Сподели във Facebook