Бъдникът вещае идната година

24 декември в българския календар е записан като Бъдни вечер или Малка Коледа. Ритуалността на този ден е богата и е свързана предимно с дома и семейството. Обредите започват още в ранна утрин. В някои краища на страната малки момчета започват коледарската обредност като обикалят по къщите и пеят коледарски песни.  Всяко от децата носи дрянова пръчка, специално направена така, че на нея да се нанизват кравайчетата, с които ги дарява стопанката на дома. Малките коледари пожелават здраве и берекет на семейството, а домакинята ги посреща със сито, пълно с лакомства.

Безспорно най-важната и знакова част от Коледния празник е Бъдникът, по името на който вечерта е наречена Бъдни вечер. Сутринта на малка Коледа млад и здрав мъж от фамилията отива в гората и отсича тригодишно дъбово дърво. Дървото трябва да бъде толкова дълго, колкото може да влезе в къщата. Това дърво се нарича Бъдник. Семейството посреща Бъдника на прага и младият мъж пита:„Славите ли Млада Бога?“, и получава отговор: „Славим го.“ Следва благословията „Аз в къщи и Бог с мене.“

Дървото е считано за Божи символ. Този който го е отсякъл го поставя пред огнището, като в долния край на дървото издълбава дупка, която пълни с тамян, восък и дървено масло, след което слага дървен клин, за да запуши отвора. 

Ах ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко и високо? Отговаря тънко дръвце:
Ай ти тебе, малка моме, малка моме, кривоперке,
аз съм расло тамо, горе, тамо, горе, на планина,
на планина, на рудина, край езеро самовилско.
Отсече ме вакъл овчар, донесе ме да ме сади,
край огнище, край трапеза.
Аз съм, моме, златно дръвце, златно дръвце, плодовито.
Ще порасна чак до небе. Клон ще пусна чак до земя,
лист ще листна – дребен бисер, цвет ще цъфна – чисто сребро,
род ще родя – сухо злато.
Слез – ще при мен млада бога, ще дарува добра дара:
на момата – дребен бисер, на майката – чисто сребро,
на бащата – сухо злато, сухо злато – пълна къща,
пълна къща със дечица, със дечица, със агънца,
със теленца, със конченца, със яренца, със прасенца,
със пчелици, левокрили, Живот, здраве, веселие...

Това е песента, която пеят всички в семейството, а дървото се поставя до огнището. След като най-възрастният мъж във фамилията прекади дома с тамян, Бъдникът се слага в огнището, където трябва да гори цялата нощ чак до Коледа.

По Бъдника се извършвали най-различни и многобройни гадания, които се предават още от предците ни:

• Искрите, които излизат докато гори вещаят изобилие в дома през бъдната година
• Ако след като изгори, дървото се превърне в бяла пепел, това е знак за добра и здрава година.
• Когато огънят от Бъдника е буен, значи идната година ще бъде изпълнена с благоденствие. Огънят е символ на живота.              
• Пепелта от бъдника не се изхвърляла, слагала се в семето при засяване, в храната на животните, обграждали с нея нивата, та да се запази от бродници и житоманници.