Политика на сръбските правителства за колонизация на Македония

Сръбската колонизация в Македония е целенасочена политика Кралството на сърби, хървати и словенци след 1913 г. От 1929 г. новосъздаденото Кралство Югославия полага също сериозни усилия за промяна на етническия състав на населението в окупираната Вардарска Македония чрез намаляване на относителната тежест на българския елемент.

През 1922 г. Едмон Бушие дьо Бел пише, че  това заселване, „съчетано с прогонването на непоправимите български елементи, което трябва да доведе до бърза сърбизация на областта“.

Още след Междусъюзническата война през 1913 г. сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония.

На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на кралството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни и общински данъци за първите 3 години и др.

На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името „Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа”.

Колонизацията започва на 24 септември 1920 г. въз основа на  посочената по-горе наредба за заселването на новите южни краища, с която като обект на колонизация се определят свободните държавни, общински и селски земи.  

Привилегировани при оземляването са сръбски четници и контрачетници, участници в Сръбската пропаганда в Македония и в борбата срещу четите на ВМРО, като с решение на правителството от 1921 г. те получават по 20 хектара земя на човек.

Колко колонисти са заселени в Македония от сръбските правителства?

Според статистически данни до края на 1925 г. във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото на колонисти.

Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици.  

До 1929 г. във Вардарска Македония са заселени 6377 колонистки семейства.

Така в Скопски район има 10 колонии и 12 заселища, в Гевгелийски – 6 колонии и 5 заселища, в Прилепски – 10 колонии и 5 заселища, в Овчеполски – 4 колонии и 3 заселища, а в Кавадарски, Кочански, Битолски и Охридски срез има само по една-две колонии и по няколко заселища.

Съпротива срещу колонизацията на Македония от ВМОРО

Колонизацията във Вардарска Македония има най-малък успех в сравнение с тази в другите области на страната – Косово, Войводина, поради ожесточената съпротива от местното население.

Главено организатор на тази съпротива е Вътрешната македонска революционна организация (ВМОРО И ВМРО).

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.