.jpg)
Можеше ли съвременната медицина да спаси… Фридрих Ницше
В трудовете си Ницше проявява презрително отношение към простите хора, но в реалния живот винаги е помагал на нуждаещите се. По време на Френско-пруската война той доброволно станал санитар в болница и се грижил толкова всеотдайно за ранените, че се заразил от тях с дизентерия.
Промяна в личността
В продължение на 10 години младият философ страдал от болки в червата. Те били толкова мъчителни, че той решил да напусне работата си в Базелския университет. Ницше преживявал с хонорарите, които получавал от време на време, и непрекъснато сменял местожителството си – Рим, Торино, Швейцария… За съжаление обаче, му било отредено много по-сериозно заболяване.
След като навършил 40 години, у Ницше настъпили големи промени. Приятелите му забелязали, че в стаята му, която преди винаги била педантично разтребена и почистена, постоянно започнал да цари безпорядък. Гордата му осанка изчезнала, походката му станала нестабилна, а речта му загубила изразителността си. Винаги модният Фридрих станал небрежен към облеклото си. Той обърквал времето и датите, почеркът му станал нечетлив. Нахвърлял се на сладки храни, които по-рано не обичал.
Самият Ницше разбирал, че нещо се случва с него, и се опитвал да се справи със ситуацията: преписвал работите си и следял дали мисълта му е разбираема и логична, налагал си да свири ежедневно на пиано, надявайки се, че като тренира пръстите си, ще подобри почерка си. Но болестта продължавала да прогресира.
Как започва всичко
Ницше започнал да пише странни послания на канцлера Бисмарк и кайзера Вилхелм, в които се нахвърлял срещу религията и немския народ. Приятелите му били много разтревожени и успели по някакъв начин да го вкарат в психиатрична лечебница. Ницше бил убеден, че е здрав, но в същото време се държал неадекватно: опитвал се да се спаси от лекарите, като чупел чаши и се ограждал с разбитите стъкла. Той прекарал три месеца в лечебницата, през които не бил способен да се ориентира нито за времето, нито за пространството и се възприемал като съвършено друг човек. Познавал обаче приятелите и роднините си, които го посещавали.
Прекомерната възбуда на Ницше била лекувана с успокоителни. Давали му да вдишва спиртни пари, които имали сънотворен ефект. Прилагано било и популярното тогава водолечение и тъй като болният вдигал много шум, често го изолирали в отделна стая, облицована с мек филц.
Анализирайки историята на болестта на Ницше, съвременните медици смятат, че ако неговото лечение е започнало при появата на първите признаци на деменция, е било възможно да се избегне подобно развитие на събитията. Само че в онези години тези промени в личността се възприемали като чудачество. А началните признаци на деменцията свързвали с органично поражение на главния мозък, например наличие на тумор.
Накрая майката на Фридрих го прибрала у дома, където той живял още 10 години. Предполага се, че Ницше е починал от инсулт.
Съвременният подход
Лечението на деменцията е насочено към предотвратяване на унищожаването на нервните клетки: дават се препарати, които подобряват кръвообращението в съдовете на главния мозък, и психотропни средства, както и антидепресанти и невролептици. Назначават се противосъсирващи кръвта лекарства, за да не се допусне развитието на инфаркт или инсулт.
