.jpg)
Социалните мрежи също лъжат
Хората, активно използващи трите най-разпространени социални мрежи в интернет – Facebook, Twitter и Google+, имат достатъчно поводи да се оплачат от тях. От подвеждане, от натрапчива реклама, често пъти и от липсата на възможност да разбереш дали става въпрос за активност на твои приятели в мрежата или за скрита реклама. А зачестяват и случаите на измами през тези мрежи.
Лошата новина е, че компаниите, които стоят зад тях, изобщо не са съобразили дейността си с европейското законодателство в областта на защита на потребителите. Добрата, ако може да се каже така, е, че тези дни представители на Европейската комисия се срещнаха в Брюксел с ръководствата на компаниите и се споразумяха до един месец да изготвят подробен план как ще се справят с проблемите. Разбира се, до реалното им решаване ще мине поне още около една година и дори може да се наложи да се прибегне до мерки за принудително изпълнение.
В какво се състои проблемът?
Най-видимият е, че ако в момента между вас като потребител и Facebook например възникне някакъв спор, единственото място, на което можете да го разрешите, е съдът в Калифорния. И вие сте се съгласили на това, без да подозирате, още когато сте се регистрирали, защото сте отбелязали, че сте прочели общите условия и сте ги приели.
Другият съществен проблем е, че все по-често чрез самите платформи на социалните мрежи се създават онлайн магазини, спрямо които обаче не се прилагат европейските правила. Вие
не можете например да се откажете в срок от 14 дни от покупка, направена през такъв магазин,
защото и в този случай се следват законите в САЩ, а не европейските. Да не говорим, че самите социални мрежи са си създали условията да не носят никаква отговорност за услугите, които предоставят, нещо, което директно противоречи на основополагащи европейски директиви.
И ако много от тези проблеми възникват предимно при ползването на допълнителни услуги – например на социалните мрежи за рекламиране срещу заплащане и създаването с тяхна помощ на онлайн магазини, то всеки обикновен потребител много често е бил подразнен от скритите реклами, които е трудно или направо невъзможно да премахне. Или от така нареченото „спонсорирано съдържание“.
На всичкото отгоре при решаване на всички тези проблеми досега органите за защита на потребителските права в ЕС не са имали пряк канал за комуникация с операторите
на Facebook, Twitter или Google+. Звучи странно, но и трите социални мрежи имат служители във всяка страна с достъп до тях, но всички въпроси се решават директно от централите им в САЩ. Така няма как държавен или дори европейски орган да сигнализира на операторите на социалните медии например за нарушения на Директивата относно нелоялните търговски практики или Директивата относно правата на потребителите и да поиска съответното съдържание да бъде премахнато, както и да получи информация за търговците, отговорни за нарушенията.
Което най-малкото е несправедливо, като се има предвид, че близо една трета от приходите само на Facebook (над 6 милиарда долара за последната отчетена година) идва от потребители, намиращи се в ЕС.
