В капана на пластмасата

Вече е доказано, че пластмасата може да стане причина за заболявания на нервната система, рак и генни мутации. До този извод стигнаха учени, които проведоха първото мащабно изследване за влиянието на пластмасите върху човешкия организъм и установиха, че споменатите здравословни проблеми се увеличават. Те обаче са само малка част от задаващата се катастрофа.

Не случайно все по-често се говори за разрушителното влияние на този материал върху околната среда. Той вече е половината от всички отпадъци, задръстващи планетата, разпада се на много дребни частици, попада в храната, разрушава екосистемата.

Човечеството се озова в пластмасовия капан сравнително скоро, защото е трудно хората да се откажат от удобствата, към които са привикнали. Затова пластмасовите изделия са навсякъде. В някои страни обаче започнаха кампании за ограничаване на използването им, но еколозите сигнализират, че това не е достатъчно, защото планетата е претрупана. А преработването на пластмасите предизвика критики от страна на специалистите.

Статистиката

Пластмасите започнаха да се произвеждат в огромни количества преди 60 години. Обемът им скочи 180 пъти - от 1,7 млн. тона през 1954 г. до 322 млн. тона през 2015 г. по данни на Plastics Europe. Например поточните линии бълват до 480 млрд.  пластмасови бутилки всяка година. Но се преработват само 9% от тези изделия, 12% се изгарят, останалите са или на бунищата, или се изхвърлят в околната среда.

Океани от боклук

Прогнозите на ООН са стряскащи – ако нищо не се предприеме, количеството на непреработена пластмаса ще нарасне от 32 млн. тона през 2010 г. до 100-250 млн. тона през 2025 г. В резултат пластмасата в Световния океан ще се окаже повече от цялата останала популация на морски животни, твърдят еколозите.

Най-драматично е положението в Тихи океан, където още през 80-те години на миналия век учените предсказаха, че ще се образува огромно петно от отпадъци между Калифорния и Хаваите и се оказаха прави. А през 1997 г. пътешественик с яхтата си попадна сред огромно бунище в океана. Скоро след това еколозите съобщиха, че петното се е увеличило четири пъти, като до остров Хендерсън бяха открити 18 хиляди тона боклук.

По-сериозният проблем се нарича микропластмаса

Отделно от това се задълбочава проблемът с микропластмасата. Според международната класификация това са частички с дължина по-малка от 5 милиметра и са първични и вторични. Първичните са влакна от синтетичните дрехи. Когато се перат, милиони от тях се отделят и изтичат в канализацията. Само Великобритания генерира 5900 тона микропластмаса годишно, твърди The Guardian. Вторичните са изкуствен каучук от гумите - изчислено е, че всеки автомобил оставя по 20 грама на 100 километра.

Отделно свой принос има и козметичната промишленост – скрабове, шампоани, кремове, паста за зъби – навсякъде има синтетични добавки. Всъщност полимерни гранули може да се открият в най-различни стоки – почистващи средства, дъвка, пакетчета с чай и т.н. Микропластмасата вече е част и от хранителните вериги.

Може да се открие навсякъде - от ледниците в Антарктида до труднодостъпни райони в Алпите.

Според експертите микропластмасата е по-сериозна заплаха от другия боклук, защото по-бързо мигрира в околната среда и от един организъм в друг.

Пластмасова диета

Никой човек на планетата не е застрахован в менюто му да попадне микропластмаса. През септември 2017 г. бяха публикувани резултати от изследване на чешмяната вода в 14 страни. Те показват, че пречистващите съоръжения не са в състояние да задържат микропластмасата – средно над 80% от пробите са се оказали положителни (72% в Западна Европа и 94% в САЩ). Ползването само на бутилирана вода не е спасение, защото ново изследване установи, че в 250 бутилки с вода, взети от 9 страни, микропластмасите са в още по-голямо количество.

Колко опасна е микропластмасата?

Изследвания върху животни доказаха, че частици с размер под 50 микрона могат да проникнат през стените на стомаха и червата в кръвта и вътрешните органи. А гастроентеролози от Австралия смятат, че микропластмасата е свързана със зачестилите случаи на рак на дебелото черво при младите хора.

Всичко това засега са хипотези, а учените се въздържат от окончателни изводи, защото много за микропластмасата все още е неизвестно. Определено може да се говори за негативното влияние на токсичните примеси (пестициди, оцветители, тежки метали), добавяни в този материал, за да му бъдат придадени различни потребителски свойства. При разпадането на пластмасовите изделия тези канцерогенни вещества попадат в околната среда.

Изводите от последното изследване са повече от тревожни. В пластмасите са установени 4 хиляди потенциално опасни химически съединения, от които детайлно са проучени хиляда. От тях 148 са определени като много опасни.