„Закъсахме“ – простичка и ясна дума за разлика от „постистина“

Оксфорд обяви „постистина“ за дума на годината, което ни вкара в лингвистичен капан. В крайна сметка схванах, че идеята не е лоша, но е въздълбокомислена. Пък и истината трудно вирее върху чукарите на постсоциалистическата ни нравственост. Затова предлагам наша дума, но на седмицата, която няма да провокира ничия интелигентност – „закъсахме“. Универсален глагол, простичък и непретенциозен, който може да се пришие към почти всяка ситуация от последните дни. Дали ще са коли по магистралите, селца без вода или ток, тарикати, кметове – кандидати да закъсат винаги се намират и навсякъде. Разликата е само в граматичното време. За едни това предстои. Стрелецът по такси в столицата например или митничарите на пристанище Варна все още са на старта и спринтът към нелицеприятната страна на живота предстои. Но пък трябва да им признаем, че направиха каквото можаха, за да се набутат в лабиринта от алинеи и членове. Около пловдивския кмет също тепърва ще се затяга примката на закона. Въпреки че ме гризат едни съмнения относно изхода на обвинението срещу него. Не че съм навлязла в дебрите на делото, но съм наясно с традициите у нас. Абонатите на топлофикация също ще закъсат след време, като видят изравнителните си сметки, които ще изравнят със земята семейния им бюджет. Все пак, като ще го закъсваш, не е зле предварително да си осведомен за калибъра, с който ще те отстрелят. Очевидно с това са се съобразили общинарите в Шумен, които откровено заявиха, че планират през 2017 г. да съберат от жителите 6,5 млн. лева такса за битови отпадъци. Да си знаят. Образуват или не боклук, парите ще се съберат.

Безспорно водеща причина за глобалното закъсване е зимата. По-голямата част от електората, особено на преклонна възраст, не смее да си покаже носа навън. И постъпват съвсем предвидливо. Има обаче една неуморима и пълна с енергия категория бабички, които не се плашат нито от снегове, нито от поледици. Хвърлят се самоотвержено във виелиците и лапавиците, само и само да дадат всичките си спестявания на телефонните измамници. Изумителното е, че въпреки хилядите предупреждения броят им нараства, вместо очаквано да намалява. Започвам да си мисля, че тази дейност се е превърнала в хоби за немалка част от възрастното население на страната. Само за една седмица телефонните тарикати са направили поредното национално турне, като са минали през Стара Загора, Добрич, Монтана, Разград, Бургас, Плевен, Айтос… Добре, че не са претенциозни. Прибират найлонови пликове, платнени торбички, кандисват и на хартиени опаковки. Но определено имат предпочитания към пакетите, изхвърляни през балконите. На това се казва хора със стил.

Време е да отдадем дължимото и на събитието на седмицата – кадрила на „Дондуков“ 2. Двама мъже си предадоха президентският жезъл. По моя преценка достатъчно достойно и без резки движения. Кулоарите на властта обаче бяха обхванати от истерия и непочтени хватки. Едни хора, наричани с претенциозното име народни избраници, изпуснаха нервите си и демонстрираха за пореден път, че са джуджета в политиката. Интелигентността им дори не стигна, за да осъзнаят, че колкото повече говорят, толкова повече затъват в собствения си духовен провинциализъм. Всички знаем защо са толкова пренапрегнати. Просто Бойко им скрои лош номер и не можаха да изкарат четири години в опити да избутват България в периферията на Европа. Проблемът е, че заради тези човеци всички ние сме закъсали. Във всичко и задълго. 

Сподели във Facebook