Какво ни пречи да откажем цигарите завинаги

Пушенето е един от най-разпространените навици, който много често се превръща в зависимост. Над 1,3  милиард души по света пушат (1), а 8 милиона годишно умират заради тази зависимост(2). 

Никотинът, основната активна съставка в цигарите, води до пристрастяване и причинява зависимост. Освен това, социалните и психологически фактори често подсилват желанието за пушене, въпреки познатите рискове. 

В тази статия ще разгледаме механизмите, чрез които никотинът влияе върху човешкия организъм, както и социалните и психологически аспекти на пушенето. Ще разберем защо пушенето често се превръща в неразделна част от ежедневието на мнозина и как стресът и социалните фактори влияят върху решението на човек да спре цигарите.  

Преди да влезем в детайли, нека отговорим на въпроса: Какво ни пречи да откажем цигарите? Защо е толкова трудно? 

 

• Пушенето е зависимост, която е пряко свързана с Централната нервна система и води до физическа и психическа потребност от никотин. 
• Отказът от цигарите често е придружен със симптоми на отнемането - повишен апетит, депресия, раздразнителност и тревога, намалена концентрация, агресивност и др. 
• Пушенето е не просто навик, а част от нашето ежедневие и социални взаимоотношения. 
•  

Ако сте пушач или просто искате да разберете повече за механизма, по който се развива този навик, продължете да четете. 

 

Защо никотинът пристрастява?

Никотинът е естествена съставка, която се среща в тютюна и която е основният виновник за пристрастяващия ефект на цигарите. Той влияе директно върху мозъка, като стимулира освобождаването на субстанцията допамин. Допаминът е невротрансмитер, който играе ключова роля в усещането за удоволствие, затова е по-известен като хормонът на удоволствието и щастието.

Човек запалва цигара, след 10 секунди никотинът достига до мозъка му, отделя се допамин и той става по-щастлив и по-доволен. След 15-20 мин допаминът се изчерпва и човек отново има желание да запали цигара, за да възстанови предишното състояние на щастие. 

С течение на времето обаче, мозъкът започва да се нуждае от все по-големи количества никотин, за да произведе същото количество допамин. Това кара пушачите да увеличават броя изпушени цигари дневно и ги пристрастява. 

Въпреки краткосрочните "ползи", изразяващи се в мимолетно удоволствие, дългосрочната употреба на цигари може да доведе до множество сериозни здравословни проблеми и заболявания. Никотинът учестява пулса, повишава кръвното налягане и води до повишена сърдечно-съдова смъртност. Проблемът на пушачите обаче не се изчерпва само с наличието на никотин в цигарите. Известно е, че тютюневото растение има способността да извлича тежките метали от почвата, в която е засадено. А в последствие тези тежки метали се активират в огънчето на цигарата. Най-просто казано цигареният дим е токсична смес от никотин и още над 7000 вредни вещества, 70 от които доказано причиняват рак (3).

Трябва да осъзнаем, че макар много хора да считат пушенето за "невинен" навик, дългосрочните последици от употребата на цигари могат да бъдат опустошителни за здравето. Не става въпрос само за физическата и психическата зависимост, но и за увеличения риск от наистина тежки заболявания и смърт.  

Нека разгледаме и един друг аспект на пушенето  

Тютюнопушенето като навик 

Пушенето често започва като социален навик, но бързо може да се превърне в част от ежедневието на човека. Много хора пушат, за да се справят със стреса, да се социализират или просто поради удоволствието от акта на пушене. 

Приятелската и семейната среда играят ключова роля в укрепването на този навик. Например, ако приятелите или близките на човек пушат, той е по-склонен да стане пушач. И обратно ако единият съпруг в семейството откаже цигарите, вероятността другият също да го направи се повишава с 67%.(4) Ако пък в приятелския кръг на човек има много пушачи, шансът той да спре да пуши значително намалява. (5) 

Сред основните причини за започване на пушене са желанието за принадлежност към определена социална група, имитация на възрастните в семейството или популярни личности. Младите хора често посягат към цигарите под влияние на своите връстници, като търсят признание и одобрение от тях. Не малък дял имат и рекламите на тютюневи изделия и продукти за пушене.

Пушенето също така може да служи като механизъм за справяне с негативни емоции, като тревожност, депресия или скука. Цигарата става "приятел", към когото човекът се обръща в трудни моменти за утеха и облекчение. 

Освен социалните и емоционални причини, пушенето може да стане и част от ежедневните ритуали. Например, пушачите често свързват пушенето с определени дейности като пиене на кафе, цигара след хранене или по време на почивка. Тези асоциации укрепват навика и го правят още по-труден за преодоляване. 

Употребата на алкохол също често се комбинира с пушенето, като двата навика се подсилват взаимно. Колкото по-голямо количество алкохол приема човек, толкова повече цигари изпушва (7). Освен това е усатановено, че тютюнът усилва възнаграждаващия ефект на алкохола (8).

Пушенето като навик е сложен феномен, който се формира под влияние на множество вътрешни и външни фактори. За да разберем дълбочината на този проблем, трябва да разгледаме  

Тютюнопушенето като зависимост 

Въпреки че много хора гледат на пушенето просто като на безобиден навик, истината е, че това е сериозна зависимост. Никотинизмът присъства в международната класификация на болестите под номер МКБ10-F17 с определението „вид наркотична (химична) зависимост с проява на психическо и поведенческо разстройство, свързано с употребата на тютюн“. 

Пушачите, които искат да прекъснат тази зависимост, трябва да са подготвени за характерните симптоми на абстиненция - раздразнителност, главоболие, усещане за глад, намалена концентрация и дори депресия. В някои случаи те могат да бъдат толкова силни, че хората се връщат към пушенето, дори след като са го спрели за няколко месеца.  

Освен физическите симптоми, психическата зависимост от никотин може да бъде още по-трудна за преодоляване. Много пушачи асоциират пушенето с определени емоции или ситуации, като например стрес, радост или скука. Това прави отказването от пушене още по-трудно, тъй като пушачите трябва да намерят нови начини за справяне с тези емоции без цигарата. 

Статистиките показват, че едва 3 % от хората успяват да спрат цигарите трайно от първи опит. Ноебходими са средно 5 опита човек да спре да пуши завинаги (6). Затова професионалната помощ и подкрепата от себеподобни са ключово важни в процеса на отказване на цигарите.

Включете се в ОНЛАЙН КАБИНЕТ ЗА ОТКАЗВАНЕ НА ЦИГАРИТЕ и се възползвайте от безплатни съвети от специалист-пулмолог. 
 

1.  https://www.who.int/news-room/detail/10-07-2020-who-and-partners-to-help-more-than-1-billion-people-quit-tobacco-to-reduce-risk-of-covid-19. Accessed on 21 Dec 2020
2. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/tobacco, Accessed on 21 Dec 2020
3.  https://www.cancer.org/cancer/cancer-causes/tobacco-and-cancer/carcinogens-found-in-tobacco-products.html, accessed on 21 Dec 2020
4. The Collective Dynamics of Smoking in a Large Social Network,Nicholas A. Christakis, M.D., Ph.D., M.P.H., and James H. Fowler, Ph.D., May 22, 2008
5. The Relation Between Number of Smoking Friends, and Quit Intentions, Attempts, and Success: Findings from the International Tobacco Control (ITC) Four Country Survey, Sara C. Hitchman, Geoffrey T. Fong, Mark P. Zanna, James F. Thrasher, Fritz L. Laux, May 19, 2014
6. Estimating the number if quit attempts it takes to quit smoking successfully in a longitudinal cohort of smokers, Chaiton M., Diemert L. Cohen J.E. et. al. BMJ Open. 2016, 6 e011045 Bien TH, Burge R., 1990 Koob GF. et. al. 1998 Koob GF. et. al. 2006

Сподели във Facebook