Нервната система също е уязвима

С доц. Ара Капрелян, ръководител на катедрата по нервни болести в Медицинския университет – Варна, разговаря Петър Галев

- Доц. Капрелян, кои са най-честите неврологични усложнения при грип?
- Грипът е сериозно заболяване, което може да предизвика тежки неврологични усложнения в резултат на грипния вирус, вторичните бактериални инфекции и токсичните увреждания на централната или периферната нервна система. Сред най-опасните усложнения са вирусният менингит (възпаление на мозъчните обвивки) и енцефалит (възпаление на мозъка), мозъчният оток, а в по-редки случаи мозъчните кръвоизливи. При засягане на периферната нервна система могат да се наблюдават различни симптоми на неврити на лицевия (изкривяване на устата), слуховия и вестибуларния нерв (намаление на слуха и световъртеж) или на полиневрити (симетрично увреждане на нервите на ръцете и краката).

- Кои съществуващи неврологични заболявания могат да се влошат от вирусната инфекция?
- Това са възпаленията на нервните коренчета (радикулит) и сплетнения (плексити), хроничните автоимунни заболявания като множествена склероза и миастения гравис, епилепсията, дистрофичните мускулни заболявания и др.

- Могат ли да останат трайни неврологични страдания след грипа?
- Понякога усложненията, които причинява грипният вирус, могат да предизвикат трайни увреждания на нервната система (парализи, епилептични пристъпи, симптоми на Паркинсонова болест и др.) или пряко да застрашат живота на пациентите. Тези тежки последствия се нуждаят от точната преценка на специалист невролог, както и от приложението на подходящи медикаменти и физикални методи на лечение.

- Ако пациентите своевременно приложат специфичното противовирусно лечение, това може ли да ги предпази от усложнения?
- Единствено антивирусните медикаменти са с доказана ефективност срещу развитието на грипа и неговите усложнения. Важно е лечението да започне още с появата на първите симптоми, през първите два дни на болестта. В някои европейски държави е разпространено профилактичното приложение на антивирусните препарати. Употребата им е оправдана и при посочените рискови групи от населението. При симптоми на прибавена бактериална инфекция е необходимо да се приемат и антибиотици.

- Какви други мерки могат да подпомогнат по-бързото и безпроблемно възстановяване от грип?
- Сред важните мерки, които могат да подпомогнат по-бързото възстановяване от грип, са хранителният режим, богат на белтъчини (месо, мляко, яйца), витамини (цитрусови плодове, съдържащи вит. С) и микроелементи (селен, манган), приемът на топли течности, проветряването на жилищните помещения, приложението на болкоуспокояващи и температуропонижаващи лекарствени средства, както и на хомеопатични продукти и имуномодулатори, които повишават естествените защитни сили на организма. 

- Кои са тревожните признаци от страна на нервната система, при които болните от грип трябва да търсят неврологична консултация?
- Първо, хората трябва добре да познават симптомите, причинени от грипния вирус, които включват силно главоболие, отпадналост, мускулни и ставни болки, висока температура. Нарастването на главоболието, придружено от гадене и повръщане, промените в поведението, нарушението на съзнанието, появата на двигателни, сетивни, зрителни и координационни нарушения, както и на епилептични пристъпи в хода на грипната инфекция налагат спешна консултация със специалист невролог. В тези случаи неврологичното изследване на болния има за цел да установи развитието на съответните усложнения, като лекарят препоръча провеждането на допълнителни лабораторни и инструментално-диагностични изследвания.

- Родителите на малки деца обикновено се страхуват от температурни гърчове. Оправдани ли са тези страхове и как може болното дете да се предпази от гърч?
- Температурните гърчове възникват най-често при деца до 5-годишна възраст в хода на грипната инфекция. Продължителността на гърчовете е средно от 1 до 3 минути, като обикновено се появяват в началото на повишаване на температурата. В повечето случаи температурните гърчове протичат без тежки последствия, като рискът от развитие на епилепсия е между 2 и 5%. Въпреки това родителите трябва да знаят, че появата им изисква детето да бъде консултирано с педиатър и невролог с оглед преценка на състоянието, провеждането на допълнителни изследвания и евентуалното осъществяване на превантивни мерки и лечение.  

За контакт с доц. Капрелян: 0888/745562.

 

Сподели във Facebook