Студът провокира алергии
С д-р Мария Стаевска, алерголог, разговаря Галина Спасова
- Д-р Стаевска, грешат ли често хората, които сами си поставят диагноза студова алергия?
- Да, идват при нас и казват: „Имам студова алергия, защото изляза ли на студено, започва да ми тече носът. Не може ли да ме тествате?”. Това, естествено, е невъзможно, защото студът не е алерген, алергените са белтъчни молекули или химически вещества. Физикалните фактори като студ, топлина, слънце, вода не са алергени. Ако при излагане на студ тече носът или сълзят очите, става въпрос за рефлекторни реакции. Има дори такъв вид неалергичен ринит – нарича се ринит на скиорите. Но има хора, при които носът започва да тече и дори се запушва и при най-малък допир със студен въздух. Това е проява на хронично възпаление на носната лигавица – т.е. на човек с алергичен ринит (към животни, домашен прах и т.н.) му трябва много малко, за да се раздразни отново лигавицата. И студеният въздух е такъв провокиращ фактор. Доста често имаме такива пациенти. И ако се проведе лечение на алергичния или неалергичния ринит, резултатът е добър. Т.е. в такива случаи е важно да се разбере дали има хронично възпаление. При нас попадат и пациенти с т.нар. синдром на Рейно или с перниони. При излагане на студено при тях се наблюдава посиняване и зачервяване на ръцете, пръстите на краката, подуване, в тежки случаи може да има и некроза. Това е имунокомплексна болест, при която съдовете се запушват и спират да се хранят. Това не е в никакъв случай алергия, макар причината да се прояви болестта да е студът.
- Белезите на истинската студова уртикария, която хората обикновено наричат „алергия”?
- При излагане на студ се появява сърбящ, бързопреходен обрив – най-често по откритите места – лицето, ушите, ръцете. За разлика от синдрома на Рейно, при който може да се усеща и болка, парене, сърбежът е много ясно изразен. Обривът преминава бързо, без всякаква следа в рамките на час-два, но може временно да се засили при влизането в топло помещение. Тези неприятни прояви могат да се наблюдават и при докосване на студени повърхности.
- Има ли степени на тежест при студовата уртикария?
- Да, има проучвания, които показват праговете. Има пациенти, които се обриват само при нулеви температури – те са най-леките случаи. Но има и такива, които и при 20 градуса може да получат обрив. Едно от най-опасните неща при студовата уртикария е да се влиза в студена вода - в река, язовир. Защото обривът може да се получи по цялото тяло, не само в отделни участъци. Той представлява излив на плазма от съдовете в кожата. И ако това стане мащабно в цялото тяло, има предпоставка за изпадане в шок. Така че възможно е, ако човек има студова алергия, при плуване в студен водоем да колабира заради падане на кръвното налягане и да се удави.
- На закаляването може ли да се разчита за предпазване от студова алергия?
- Честото излагане на студено може да намали прага на чувствителност и човек да започне да свиква. Проблемът е, че ефектът е налице само ако постоянно се прави това излагане. Това, което може да се направи, е да се носят топли обувки, ръкавици, шалове, шапки. Основното средство обаче си остават антихистамините. Студовата, както и всички физикални уртикарии, е резултат от освободен от клетките хистамин. И затова като основна профилактика и лечение прилагаме антихистаминови препарати. Хубавото е, че съвременните им варианти са безобидни – нямат странични ефекти като сънливост, привикване, наддаване на тегло. Ако човек има студова уртикария, той трябва да приема антихистамин през целия есенно-зимен период всекидневно. За съжаление много често може да има съчетаване между хронична и студова уртикария. Ние правим тестове с кубче лед за доказване на студова уртикария. Така че ако човек има съмнения за такова заболяване, трябва да се консултира с алерголог.
- Студът как се отразява на алергиите по принцип?
- Хората с бронхиална астма, с различни алергии се влошават през есенно-зимния сезон. Студеният въздух може да предизвика пристъп у астматиците. Също вирусните инфекции през този сезон са много честа причина за астматични пристъпи при децата, като всъщност голяма част от тях нямат астма. Атопичните дерматити (невродермити) също се влошават от студения въздух, защото той силно изсушава кожата. Тогава помагат и овлажняващи кремове, а при по-тежките случаи се налага лечение.
Честото излагане на студено може да намали прага на чувствителност и човек да започне да свиква