1 ноември - Ден на народните будители

Идеята за празник на народните будители – 1 ноември, възниква след Освобождението. Тогава хората започват да осъзнават стореното от всички български дейци, които са успели да поведат народа към националноосвободително движение и са олицетворение на запазения български дух и стремежите за запазване на българската култура и писменост. В началото българите изразявали своята признателност към будителите като кръщавали улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път денят на всички народни будители се празнува в Пловдив през 1909 г.

На този ден почитаме всички български просветители, книжовници, революционери, писатели и други личности, които се стремят да запазят националния дух във всички българи и се стремят към образование и книжовност. Ще ви припомним само 10 от тях:

1. Иван Рилски още приживе е наричан „земен ангел“ и „небесен жител“. Иван Рилски е признат за най-великия български будител заради делото му като духовник, учител, покровител на българския народ и основател на Рилския Манастир.

2. Паисий Хилендарски е написал най-емблематичния труд за времето на Възраждането – „История славянобългарска“. Приет е за основоположник на българското възраждане заради идеите му за възраждането на българския дух и освобождението на нацията, които е описал в „История славянобългарска“.

"Прочети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш" - Паисий Хилендарски

3. Д-р Иван Селимински е първият български общественик, който вижда потенциала на федеративната идея и я въвежда в българското обществено-политическо мислене. Той е един от ръководителите на българската емиграция и прави всичко възможно за изпращане на специална делегация в Цариград.

Селимински достига своя връх на политическа дейност по време на Кримската война. В 1853 г. той станал главният организатор на доброволческите български отряди, които достигнали до 4000 души.

4. Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България. Той ръководи движението в продължение на 10 години, които оставят дълбока следа след себе си. Богатият му опит е служил за вдъхновение на редица български революционери – Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г.

„Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!“ - Георги Раковски

5. Васил Априлов оказва огромно влияние за развитието на българската наука, като се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни. За него Михаил Арнаудов пише: „Печелил толкова обширни и сериозни знания, без умисъл за кариера; прикрил своята вродена чувствителност, за да не страда и душевно; способен, въпреки всичко, на страстно увлечение от един идеал - просветата и въздигането на рода си, Априлов буди удивлението ни с рядкото си постоянство и преданост. Сила на характера се съчетава у него с дълбок социален инстинкт и будна мисъл.“

6. Васил Левски е не просто идеолог и организатор на българската национална революция. Усилията му за запазване на българския дух са направили Васил Левски безсмъртен в българското съзнание. Думите му са актуални без значение какъв отпечатък остават годините.

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“ „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи“ „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.“

7. Христо Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. По пътя към освобождението Ботев вижда единствено и само революция. Той вярва, че само така ще се постигне самоуправление на българския народ.

„Както окото е потребно за светлината, ухото за звука, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние...“

8. Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Ето някои от тях, които се използват и до днес:

предимство

обноски

приемливост

книжнина

познавач

чакалня

дъждобран

сегашно време

забележка

цветарник

дейност

9. Анастасия Димитрова е първата българка, която се е осмелила да стане учителка и да се посвети на тази професия във време, в което това е било табу за жените. През октомври 1840 г. открива първото девическо взаимно училище в гр. Плевен. Анастасия посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си.

10. Иван Вазов, наричан още Патриарх на българската литература. Творчество му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Вазов е създател на основите на жанровата система на новата българска литература. Той е първият професионален български писател, превеждан на повече от 50 езика. Налага нов модерен поведенчески писателски модел, несъществуващ до този момент.

Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът –

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.