Законът за защита на нацията и антисемитизмът в България

Под натиска на Германия българското правителство започва да приема пронацистки закони, които практически не изпълнява. Един от тях е Законът за защита на нацията.

Поява на антисемитизма

Антисемитизмът като идеология е създаден от  немския  журналист Вилхелм Мар през 1879 г. С тази идеология той обозначава т.нар. „неизповедна омраза“ към евреите и юдаизма, а в по-широк смисъл към „потенциалния предател“ или онзи, който поставя под въпрос националния ред и отваря границите за чужди влияния.

През 1879 г. в Германската империя лутеранският капелан на императорския двор Адолф Щьокер и философът Карл Дюринг учредяват  „Антисемитска лига”.

Тя заклеймява еманципацията на евреите, която според нея създава възможност за борсови спекулации и подлага на критика т.нар. подвижен капитал с неговите международни и безродни разклонения.

Антисемитизмът в България

Евреите се появяват по нашите земи през ХVІ в. по времето на Османската империя. Те се заселват предимно в градовете в зависимост от техния икономически и финансов интерес.

Както по времето на Османската империя, така и по време на Освободена България евреите у нас живеят при условия на нормален граждански комфорт. Затова антисемитизмът в България е непознато политическо явление.

Българският народ е демократично настроен към всякакъв тип идеологии и толерантен към различните етноси, населяваща нашите земи. Затова антисемитизмът му е чужд като идеология и практика.

След влизането на България в Тристранния пакт тя се превръща в една напълно зависима в политическо и военно отношение страна. На нея бе наложено да съобразява с чужди идеологии и интереси, между които са антисемитизмът и „Символичната  война”.

Кога надвисна опасност над българските евреи

Това се случва в края на 1942 г., когато Германия започва да оказва натиск върху българското правителство за „окончателно решение на еврейския въпрос“ в рамките на Европа.

Провеждайки политика на сближаване с Германия, акад. Богдан Филов се съгласява да провежда  антидемократично законодателство по германски образец с пълното съзнание, че няма да го изпълни.

Включването на България във войната променя рязко вътрешнополитическата обстановка.

На 24 декември 1940 г. Народното събрание гласува Закон за защита на нацията, който влиза в сила от 21 януари 1941 г. Той поставя българските евреи вън от законите на страната и копира голяма част от германското законодателство по отношение на евреите. Те загубват своите граждански и политически права. Забраняват им се смесените бракове, отнемат им се голяма част от имотите, предвижда се концентриране на еврейското население в отделни населени места.

На базата на Закона за защита на нацията през август 1942 г. се създава „Комисарство по еврейските въпроси”, начело с убедения привърженик на хитлеристките възгледи Александър Белев.  

Българо-германска спогодба за изселване на евреите от България

На 12 февруари 1943 г. на Министерският съвет приема спогодба за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството няма проблем с приемането ѝ, защото евреите от анексираните територии не получават българско поданство по силата на антисемитското законодателство.

Важно е да се отбележи, че съгласно българо-германските споразумения Македония и Беломорска Тракия остават под юрисдикцията на Германия, т.е. евреите са подвластни на германската окупационна армия.

Решението на правителството за депортацията на евреите в България предизвиква острата реакция на българското общество.

През 1942 г. са разтурени и забранени към 20 тайни структури, свързани с еврейството – масонските ложи, ротарианците, ционистки организации, ПЕН клуб и т.н. 

Тези структури остават извън закона и след края на войната.

Започва процес на интерниране на евреите във вътрешността на страната

През 1943 г. въз основа на приетия антисемитски закон започва интернирането на 25 000 евреи от София в провинцията. Всички те са задължени да носят на реверите си жълти шестоъгълни звезди на Давид.

Държавата облага евреите с еднократен данък върху тяхното имущество, който е толкова голям, че много хора се разоряват, след като го платят. Цялата дейност, свързана с преследването на евреите, се ръководи от специално създадена институция - Комисарство по еврейските въпроси

Мъжете в наборна възраст са призовани да служат в трудови войски, като са обособени самостоятелни еврейски трудови дружини

Начало на масови протести на българското население

Видни български политически дейци, като Димитър Пешев, проф. Александър Цанков и др., както и водачите на Българската православна църква – Екзарх Стефан и митрополит Кирил Пловдивски  въстават срещу това решение.

Цар Борис ІІІ под натиска на общественото мнение отстъпва и не подписва заповед за екстрадиция. Така България става една от малкото европейски държави, успяла да спаси своите евреи.

Необходимо е да се отбележи, че не само цар Борис ІІІ, но и баща му Фердинанд І не са антисемити.

Фердинанд е роден във Виена, град с многобройно еврейско население, всичките му банкери са евреи.

Цар Борис е възпитан от баща си в добро отношение към евреите.

Приемането на антисемитски закон става в условията на изключителен натиск от страна на Германия.

Двигателят на Закона за защита на нацията е министър-председателят проф. Богдан Филов.

Трагедията на Борис ІІІ е и в това, че той не вярва в победата на Германия, знаел е, че тя ще загуби войната. Той е изстрадал злополучния край на Първата световна война. За него идеалният случай е било Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г., когато е посредничил между Хитлер и Чембърлейн.

За цар Борис ІІІ Англия е „Майката на монархиите”. Като аристократ с 850-годишна история на рода той се е страхувал еднакво и от Хитлер, и от Сталин. 

Затова нека ясно и категорично да заключим, че царят определено не е антисемит и неговата дума за неизпращането на българските евреи в лагерите на смъртта е решаващата. Той не подписва указа за екстрадиция.

Съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от правителството в берлинското предградие Ванзе през 1942 г.

Тогава започва масовото им депортиране към германските концлагери в окупирана Източна Европа. Друга е съдбата на евреите в т.нар. нови територии –(Западна Тракия и Вардарска Македония).

Необходимо е да се знае, че България се е споразумяла с Германия за административно управление на тези територии, които си остават под юрисдикцията на Германия.

На 12 февруари 1943 г. Министерският съвет одобрява спогодба за изселването на 20 000 български евреи в Германия от „новите“ земи, мотивирайки се, че те не са български граждани.

През март 1943 г. са депортирани 11 480 евреи от Тракия, Македония и Пиротско. Допълващи бройката до 20 000 са подготвени за депортация от довоенните територии на Царство България.

Това става с пряка заповед на Хайнрих Химлер и под натиска на немския посланик Адолф-Хайнц Бекерле.

Между 22 март и 1 април македонските евреи са концентрирани в сградата на Тютюневия монопол в Скопие

Германският консул в Скопие Вите свидетелства, че населението на града приветства депортацията на македонските евреи. Българските власти освобождават няколко десетки евреи от италиански произход, лекари и други. Има отделни случаи на спасени евреи от Македония като Рафаел Камхи и Илеш Шпиц.

Близо 50 000 евреи са депортирани от окупирания от германските части Солун с помощта на гръцките колаборационисти. Останалите евреи са депортирани от българската администрация и са предадени на германците, които ги изпращат в концентрационния лагер „Треблинка“, вследствие на което еврейската общност от Новите земи е почти напълно унищожена.

Депортацията обаче поставя началото на масови протести в България, водени от православната църква и подкрепени, както от политици, така и от много граждани.

В резултат на това правителството отлага депортацията на евреите от Стара България и 48 000 души са спасени.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.