Александър Екзарх е първият българин, получил аудиенция при руски цар

 

- Акад. Велев, когато стане дума за най-бележитите ни публицисти от Българското възраждане, всеки се сеща за Христо Ботев и неговите огнени статии… Нека си припомним и другите имена, които сякаш остават в сянката на гения.  
- По време на Българското възраждане се формира забележителна фаланга от публицисти, които започват да издават първите български вестници и списания. По този начин на читателите се налага новобългарският книжовен език, тръгва и постепенното пробуждане на възникващата по това време българска интелигенция. Първите вестници и списания са списвани от български интелектуалци, родени и израснали в Мизия и Тракия. Една част от тях живеят в столицата на Османската империя Цариград, други се намират в емиграция. Един от първите български публицисти е Константин Фотинов, чието име днес носят много улици в различни наши градове, но едва ли всички, които живеят на тези улици, знаят, че той е възрожденски книжовник просветител и преводач.
- Е, поне в родния му град Самоков със сигурност е известна личността му…
- Да, той е роден в Самоков, първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в гр. Кидония, намиращ се Мала Азия, там учи при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. Сетне става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. Фотинов става редактор и издател  на първото българско списание „Любословие“, чийто пробен брой излиза в Смирна през 1842 г., а после от 1844 до 1846 г. чрез това издание той съвсем съзнателно съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ, повдига неговото ниско самочувствие, като публикува примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии не само по история, но и по български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва съществена роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. 

- Името на д-р Иван Богоров днес също много по-рядко се споменава.
- Той е също забележителен българин, голям  енциклопедист, създател на вестник, почетен член на Българското книжовно дружество. По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание. Роден е в Карлово, учи в родния си град, във Велика народна школа на Вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, през която са минали и Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години Иван Богоров се записва в Ришельовския лицей в Одеса, после следва химия в Лайпциг, завършва медицина в Париж. Живее ту в Цариград, ту в Пловдив, преминава през Букурещ, учителства в Стара Загора и Шумен, дори през 1867 г. отива в Москва, за да участва в Славянския конгрес. Известно време пътува през Свищов, Търново, Габрово и други български градове, където се опитва да убеди местните българи да учат български, а не гръцки.
- Кога написва първата българска граматика?

- Започва да я пише по време на тези пътувания, но я публикува след преместването си в Букурещ, там излиза през 1844 г. под името „Първичка българска граматика“. Но неспокойният му дух не му дава мира и д-р Богоров заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“. Временно се установява в Пловдив, работи като лекар, но това не му пречи да стане издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. Но и това не е всичко. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. 
- Д-р Богоров води фанатична борба с чуждите думи, навлезли в езика ни…
- В продължение на  десетки години той води направо война срещу навлизането в езика ни на чуждици и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови съчетания, с които да замени чуждите. Често името му подигравателно се свързва с предложението му да се замени думата кибрит с „драсни-пални-клечица“. Но самият Богоров изброява няколко народни думи за кибрит: паличе, палерка, а сам той предлага думата огниво. Той е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор, а не с църковнославянския или руския.

Друг български публицист е Александър Екзарх, но малцина знаят нещо за делото му на просветител.
-  Истинското му име е Александър Стоилов Боев, но сам се е нарекъл Александър Екзарх и така е останал в националната ни история. Той е възрожденски деец, просветител, журналист, дипломат, почетен член на Българското книжовно дружество и деен участник в борбата за независима Българска екзархия. Роден е в Ески Заара, днес Стара Загора, в заможно семейство. Получава образование във фанариотската Бейска академия в Букурещ, а по-късно в Будапеща и Мюнхен. През 1836 г. отива в Париж, където отначало следва математика, а впоследствие с османска държавна стипендия учи медицина.

В Париж се сближава с полската емиграция, която го препоръчва на френското правителство. През януари 1843 г. в Париж той разпространява програмния си документ „Напис ради Болгаров“, в който доминират две искания – най-активна помощ от страна на Европа за българската просвета и за създаване на една свободна, но присъединена към Османската империя България.
- Означава ли това, че е очаквал подкрепа само от Франция?

- Най-вече от Франция. Но тя няма нито достатъчно сили, нито достатъчно интереси, за да се ангажира с българския въпрос. Затова през 1846 г. напористият българин се прехвърля в Лондон. Успява да издаде на английски пробългарски пропагандни материали, най-вече брошурата „Гласът на България“, но отново идеите му остават без сериозни последствия. Въпреки това той продължава твърдо да отстоява идеята си, че „българският въпрос“ може да бъде решен по еволюционен път в рамките на Османската империя.

- В Русия го приема дори руският цар Николай I…

- Да, най-сетне с успеха Александър Екзарх се среща едва в Санкт Петербург, където получава не само високо доверие и доста пари, но става първият българин, получил аудиенция при руски цар. Сам по себе си това е грандиозен успех, който трябва да се отдаде както на ловкостта на самия Екзарх, така и на факта, че той от противник обещава да стане приятел. Тъй или иначе нему е оказано императорско доверие и на цар Николай I той подава няколко прошения, включващи и „църковния въпрос“. Екзарх моли Русия да вземе под свое покровителство единоверния ѝ и единоплеменен български народ и да му помогне да си постави един свой застъпник в Портата и един в синода на патриаршията.

След като печели доверието на царя, Александър Екзарх става един вид разпоредител на негови парични помощи за българската просвета и в края на 1847 г. пристига в турската столица, като подема инициатива, отново свързана с църковния въпрос. Става дума за отваряне на български храм в столицата на империята. Не е ясно дали Екзарх сам се досеща за това, или възкресява едно от програмните искания на Неофит Бозвели, но начинанието се оказва извънредно благодатно.

- Това християнско начинание обаче се проваля, защо?

- Защото водаческите домогвания на Екзарх по този въпрос бързо се сблъскват с честолюбието на Стефанаки Богориди. А този човек е довереник на Англия, любимец на султан Абдул Меджид, гледан с добро око и от Русия, има тежест в патриаршията и е сроден с фанариотското съсловие. Богориди е един от най-върлите противници на отделянето на Българската православна църква от гръцката. В края на същото десетилетие Стефанаки Богориди подарява една от къщите си и издейства съответен ферман от султана и с този ферман иззема от ръцете на Александър Екзарх инициативата за отварянето на български храм в столицата. След като ловко е изместен от Богориди, Александър Екзарх купува печатница и в продължение на 10 години в Цариград издава вестника на Иван Богоров „Цариградски вестник“. Това става с финансовата помощ на правителството на Русия. Благодарение на руските субсидии това е най-дълго излизалият през Възраждането български вестник. През 1848 г. се опитва да застане начело на оформящото се „Българско национално движение“, но Александър Екзарх се оказва по-скоро енергичен и амбициозен, отколкото способен да спечели и да задържи ръководно положение сред сънародниците си. Първото място остава отново за българина, стигнал до най-високо стъпало в османската йерархия – княз Стефан Богориди.

Сподели във Facebook