Ананасът не се бере по дърветата

За всеки, който е пробвал сурово парче ананас, изтръпването на езика е факт. То продължава час-два и ни пречи да усетим вкуса на храната, която приемаме. Това се дължи на прословутия ензим бромелаин, подпомагащ доброто храносмилане и разграждането на белтъчините. Затова хапваме ананаса суров накрая, с десерта, за да останат вкусовите ни рецептори будни за цялото меню. Ако го искаме и като гарнитура, най-добре е да го сготвим, защото тогава ензимът не е активен (пиле с ананас е коронна комбинация от Китай и Югоизточна Азия).

Ананасът съдържа едва 50 калории на сто грама суров плод и лесно усвоими въглехидрати. Има също добри количества от витамин С и от групата В, магнезий и калций. Най-често се използва в зелени или плодови салати, на сок или на грил като добавка към меса. На кулинарните авантюристи ще им хареса да го сложат на скарата, преди месото да е напълно готово, и да го запекат за 2-3 минути от всяка страна. Ако го топнете в соса от мариноването на мръвките преди това, още по-добре. Лютото, соленото и пушеното много му отиват. По улиците и пазарите из Централна Америка и по принцип от тропиците до Екватора по местата, където се отглежда, го продават на парченца, подправен със сол и лют пипер като освежаваща закуска. У нас се намира и в компоти, където е сварен и подсладен.

Как да го белим

Най-лесно става, като се оборудваме с голяма дъска и остър нож и започнем с отрязване на зелените листа и 1,5-2 см от обвивката на плода. После го слагаме да „стъпи“ и внимателно обелваме кората. Останалите малки тъмни точици почистваме с острието на ножче или върха на белачката за картофи. Често – според сорта – централната част, кочанът е много твърд и безвкусен (аз го смилам в смутита заради фибрите). Измислени са специални приспособления, с които бързо и лесно от плода могат да се отрежат точно тези части, които се ядат. Представляват пластмасови или метални „тирбушони“, които на спирала изваждат сърцевината. Ако я махнете, може да отцедите и да напълните ефектната форма на обвивката със сладолед, плодова салата и бита сметана за десерт.

Чийзкейкове с ананас

Ароматът и фината текстура на тези лесни сладки изкушения – които, още повече, стават бързо, без да се пекат – непременно ще ви харесат. Можете да използвате както форма за торта (22-24 см) със свалящ се борд, така и индивидуални стъклени чаши за по-елегантна презентация.

За 8 порции, приготвени само за двайсетина минути, са ви необходими: 1 среден ананас, обелен, нарязан на парченца и отцеден (или от консерва от 800 г, също нарязан и отцеден); 120 г обикновени бисквити (или други, но да са сухи и хрупкави); 75 г размекнато масло; 250 г „Филаделфия“ или друго крема сирене; 350 мл сладкарска сметана за разбиване; 1-2 с.л. кафява захар (на вкус). Пригответе формата (чашки на столчета), кухненски комбайн и миксер.

Натрошете бисквитите на парченца и ги пуснете в комбайна с нож, за да станат на дребни трохи. Добавете маслото и отново разбъркайте. Ще получите маса за основата. Разпределете я и я натъпчете добре към дъното на чашите да се получи блат.

Разбийте крема сиренето със захарта до получаване на еднородна смес. Докато изчаквате кристалчетата на захарта да се разтворят, за да разбъркате отново, направете с миксера в басан сладкарската сметана на сняг.

В сиренето монтирайте две трети от кубчетата ананас и разпределете сместа поравно в чашите. Поръсете с останалите парченца ананас и непосредствено преди сервирането шприцовайте отгоре сметаната. Ако е спаднала, разбийте я отново.

Южноамериканското растение е от семейството на бромелиите, от които в домашни условия отглеждаме красивата розетка на гуцманията. Тропическият плод, който познаваме и харесваме, всъщност връзва и расте поединично в центъра на растението и е близо до земята. Ананасът носи най-големи печалби от роднините си заради плодовете, които са търсени и продавани по целия свят. Коста Рика, Бразилия и Филипините са от основните му производители и износители.

Можете да си го захванете и вкъщи, като отрежете достатъчно голямо чепче откъм зелените листа и го вкорените. До няколко месеца може да има цвят, а след още няколко – собствена реколта от цял ананас. Важно е растението да е предпазено от измръзване и в „тропически“ условия, защото в такива расте в природата.