Анатомия на катастрофичния шофьор

Хиляди редове са изписани и още повече думи са изговорени защо по нашите пътища даваме жертви, все едно сме във военен конфликт.

Че все още голяма част от инфраструктурата е стара и опасна, е вярно. Също така и автопаркът не блести с предимно нови и сигурни возила. Нямаме единна и безотказна система за установяване, хващане и най-вече наказване на нарушителите, включително и на най-безпардонните от тях. Действията в тази посока са изцяло кампанийни…

Но основният фактор си остава човекът с неговите познания, подготовка, степен на интелигентност, характер, тип психика, зависимости, болести и моментно състояние. Или иначе казано, при повечето катастрофи водещ е субективният фактор. Не че пътят е бил с дупки, времето е било лошо или колата е нямала добри спирачки и ефективни въздушни възглавници.

Кои са основните рискови човешки профили на пътя?

1. Слабо подготвеният водач. Той е успял да вземе книжка след дълго протакане на курса и изпита. Така и не е усвоил добре управлението, не помни и основните правила. Не е изключение да е получил заветното свидетелство с един или няколко подкупа. Затова, ако на едно кръстовище вместо светофар има регулировчик, този шофьор може и да не тръгне при разрешителен сигнал на униформения, защото не е сигурен какво му се показва. Често такива хора осъзнават, че имат проблем с шофирането и се превръщат в съботно-неделни водачи или сядат зад волана само при крайна необходимост. Рядкото шофиране засилва стреса им, както и риска от неадекватни решения и маневри.
2. Пиещият шофьор. Преди да се стигне до катастрофа тези индивиди са абсолютно убедени, че въпреки високите промили нямат проблем да се контролират перфектно. Печалната истина е, че никой не може да победи или излъже човешката физиология. Дори когато станат убийци на пътя, пияниците вярват, че не алкохолът е бил причина за инцидента и търсят всякакви оправдания пред себе си и пред другите.
3. Невротикът. Той все бърза, притиска предните, криволичи от най-ляво до най-дясно, промъква се на всяка цена, пили гуми и набива спирачки. Зачервен и запотен е зад волана, ругае и пустосва навред. Не дай Боже, след като с много зор ви е задминал, да се окажете пак един до друг на следващия светофар… Ще бърза отново да ви изпревари на всяка цена. Понякога дори с цената на здравето и живота си. Уви, не само своите!
4. Комплексираният. У дома, в работата, в магазина, изобщо в живота той все се чувства недооценен, недоразбран, обиден. Затова пък под прикритието на автомобила (неговата броня) и с помощта на мощния двигател той вижда възможност да демонстрира превъзходство. Често губи реална представа за възможностите си, както и за ситуацията на пътя. И това може да бъде фатално.
5. Мудният и прекалено предпазливият. Всички знаем правилото за „златната среда“. Т.е., ако разрешената скорост е 80 км., но ти управляваш с 50 с презумпцията, че така е по-сигурно за теб и околните, всъщност застрашаваш всички. Има хора, в които сякаш е имплантиран „закъснител на действията“ и те изнервят много от останалите участници на пътя. Дори възпитани шофьори се изкушават да надуят клаксона, ако на зелено предната кола не тръгва веднага, а водачът ѝ продължава да се оглежда наляво и надясно. Да не говорим какво се получава на нерегулирано кръстовище, когато прекалено плах шофьор не смее да премине, дори при реална възможност за това. Задръстванията след него са гарантирани. Както и опасността другите да предприемат рисковани маневри…
6. Разсеяният. Някои приемат шофирането все едно са на маса в квартално кафене. Смятат, че могат да правят няколко неща едновременно, но обикновено са се излъгали в тези си способности. Говорене по телефона, търсене на музика по радиото, гримиране, хранене и въртене назад са пратили в болница или на още по-лошо място мнозина.

 

 

 

Сподели във Facebook