Блокчето под 12 лева не е кашкавал

Кашкавалът по нашите магазини с цени между 9 и 12 лева за килограм е вреден за здравето, особено ако се консумира често. Това е основният извод от скорошно изследване на 10 марки кашкавал, купен от родни магазини и изследван от асоциация „Активни потребители“.

Причината е, че този продукт е пълен с хидрогенирани мазнини, за които се знае, че повишават риска от сърдечносъдови заболявания и когато са добавени в храни, това трябва ясно да е обозначено на етикета. В случая с десетте марки това не е така. Освен това изследваните продукти са били пълни със заместители като нишесте, сухо мляко, суроватъчен белтък и вода, които изменят микробната популация на продукта в отрицателна посока.

Степента на зрялост на кашкавала е ключов показател за качеството му. Според БДС тя не може да бъде под 20%, но тук изследването открива масово нарушение. Оказва се, че при осем от десетте марки дори това задължително изискване не е удовлетворено. Останалите 2 марки пък са откровени имитации – продуктът “Трапеза” е сглобен от немлечни мазнини и сухо мляко. Другият продукт - “Соколово”, притежава невероятните 30% зрялост, но това най-вероятно се дължи на факта, че в него за компенсация на по-малкото мляко и повечето вода са добавени суроватъчен протеин и нишесте.

В продукта, наречен „кашкавал“, добавянето на немлечни мазнини е строго забранено. През последните години тестовете на асоциация „Активни потребители“ обаче няколко пъти регистрираха подобни имитации, а също и Българската агенция по безопасност на храните. В сегашния тест при 2 от 10 марки се установява, че млечните мазнини са заместени от хидрогенирани растителни. Това са марките „Трапеза“, внос от Полша, и „Здравец“ на „Сибила 2000“ ЕООД.

Лабораторните изследвания на кашкавала са установили и много други несъответствия. Невинаги става въпрос за нарушения на стандарти, защото много пъти липсват и стандарти. Например за съдържанието на въглехидрати. То не е стандартизирано в БДС, но опитът показва, че не бива да е над 1,5%. При половината от изследваните проби обаче то е по-високо. Високите стойности най-малкото са индикация за добавяне на нишесте или някакъв друг полизахарид.

За съдържанието на белтък също нищо не пише в БДС, но от опита, натрупан в индустрията, е известно, че трябва да бъде не по-малко от 21%. Само в една от марките то е по-ниско. Този на пръв поглед добър резултат обаче може да се дължи не на спазване на правилната технология, а на влагането на обезмаслено сухо мляко или на концентриран млечен протеин. Всички тези добавки се слагат, за да се намали себестойността на продукта.

Друго нарушение, засечено сравнително често в пробите, е неправилното етикетиране. Така е при 6 от десетте марки. Даже там, където има посочени стойности на белтък, мазнини и въглехидрати, те често не са верни. Сумарно 73% от задължителната хранителна информация на етикетите отсъства или е неточна.