Богат есенен улов радва рибарите

Есенният улов на риба се очертава да бъде богат поради изобилие на паламуд, сафрид и чернокоп. Това разказаха пред вестник „Животът днес” въодушевени рибари от Бургаска област. Необичайното е, че паламудът този сезон се е появил цял месец по-рано, а традиционно излиза към плитчините в края на септември. Тази година обаче първите пасажи дребен паламуд, т. нар. циганка, излезли по българското крайбрежие още в последната седмица на август, а в момента се лови истински голям паламуд.

„Слуката е отлична, току-що се връщам от среща с рибари от Бургас и Поморие. Споделиха, че има огромни количества едър паламуд, който се търгува сравнително скъпо на пазара“, обясни Димитър Канариев, председател на УС на Национална асоциация „Българско Черноморие”, базирана в Поморие. Килограм паламуд върви на пазарите около 10 лева, до няколко седмици обаче се очаква цената му да падне до 6-7 лева за килограм заради богатия улов. „По принцип паламудът предпочита по-хладни води. Необичайното беше, че той се появи тази година в по-топлите води на Южното Черноморие и с колегите си го обясняваме с това, че има изобилие от храна за тази хищна риба“, коментира Невен Каравасилев, секретар на Ловно-рибарско дружество „Лебед“ - Бургас. Според него през последните години като цяло рибните ресурси са на едно и също равнище в нашата акватория на Черно море, увеличава се единствено популацията на делфините противно на мнението на много природозащитници.

Фактор за богатия улов и изобилието на риба е подобреното ниво на чистота на водата в Черно море, отбеляза Димитър Канариев. Той съобщи, че според независими проучвания с 20% се е подобрило качеството на водите около българското крайбрежие само за една година. „Вече влизаме в Топ 10 по чистота на водите в Европа заради огромните усилия по изграждане на пречиствателни станции и съоръжения, както и засиления контрол на потенциалните замърсители“, обобщи Канариев.

В момента времето не е много добро за риболов, защото има силен вятър. „В морето излизат само колеги с по-големи лодки и сърцати екипажи”, казва Димитър Янчев, председател на сдружение „Морски сговор”. Въпреки добрите новини този сезон той е категоричен, че през годините рибата в Черно море постепенно намалява, което застрашава поминъка на стотици български семейства. „Хубавото е, че вече ги няма набезите на турските рибари, които допреди години смятаха българските териториални води за техни. Сега контролът е добър. Проблемът обаче е, че липсва мониторинг на биоразнообразието в Черно море, който да ни насочва какво да ловим, кои видове са застрашени, как да се справим с инвазивните видове и т.н. За целта трябва да работим заедно с всички страни от Черноморския басейн – с Русия, Турция, Украйна, Грузия и Румъния, защото, ако работим поединично, само в нашия участък – нищо няма да се направи”, убеден е председателят на „Морски сговор” Димитър Янчев.

С балансирането на биоразнообразието в Черно море и осигуряването на по-добри условия за развитие на рибните ресурси рибарите се надяват да се даде тласък на тази индустрия в България. „Едно време съществуваха големи български предприятия, които се занимаваха с океански улов извън Черно море, осигуряваше се прясна риба както за българския, така и за международния пазар. Ако се предприемат мерки за развитието на българския риболов и за подпомагането на частния бизнес при създаване на ферми за миди и аквакултури например, предлагането в цялата страна ще се повиши, надяваме се да се увеличи и търсенето“, смята председателят на Национална асоциация „Българско Черноморие”.

Консумацията на риба в България е доста ниска в сравнение с други морски държави - членки на ЕС, показва проучване на Световната организация по прехрана и земеделие (FAO). Българинът консумира около 7 кг риба годишно, показват данните на организацията, докато средно в ЕС се консумират 21 кг риба. Рекордьор в това отношение е Исландия с годишна консумация на човек 92 кг риба, португалците похапват 53 килограма, норвежците – 52 кг, Испания – 42 кг.

„Някак си българинът свързва яденето на риба най-вече с летните отпуски. Нужно е разширяване на магазинната мрежа с рибни продукти и във вътрешността на страната и подобряване на разнообразието от предлагани риби и аквакултури на пазарите“, коментира Димитър Канариев. Само така според него навиците на българите могат да се променят и консумацията на полезните за организма риба и рибни продукти да се увеличи.