.jpg)
Четирима българи са сред 100-те топ иноватори в Централна и Източна Европа
Четирима българи влязоха в престижната класация New Europe 100, която за трета поредна година поставя във фокуса на вниманието лидерите, които са носители на положителна промяна в Централна и Източна Европа.
Достъпно мобилно приложение, което помага на незрящите хора да пишат и четат през GSM или таблет, софтуер, който сам управлява автомобил, хирургичен скалпел, даващ мигновена информация каква е тъканта и дали съдържа ракови клетки – това са само част от отличените иновации в класацията, организирана от базираното във Варшава списание Res Publica, Google, Международния Вишеградски фонд и Financial Times.
Атанас Киряков е един от отличените българи.
Той е изпълнителен директор на софтуерната компания “Онтотекст”, която работи за големи световни медии и издатели чрез обработка на семантични бази данни и анализ на съдържанието. ВВС и Financial Times са сред големите ѝ клиенти. Компанията е работила и по Документите от Панама.
Антон Ценов и Николай Андонов, които основават “Start it Smart” - платформа за обучение и тренинги на млади предприемачи, също са сред 100-те топ иноватори в Централна и Източна Европа. Четвъртият българин, влязъл в престижната класация, е заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов, отличен за въвеждането на програмата “Монтесори” в детски градини и работата му по други образователни проекти.
Организаторите класират лидерите, които с личните си умения, идеи и постижения
са допринесли за по-доброто бъдеще, в четири категории. 29 души попадат в направлението “Общество и Политика”. “През последните две години Европа се сблъска с предизвикателствата на невиждана досега бежанска вълна. Над 1 милион имигранти са пресекли Източна Европа, което предизвика социална и политическа нестабилност в региона. Много представители на политиката и социални активисти обаче използваха момента за осъществяването на нови инициативи за интеграция”, коментира Хенри Фой от Financial Times. Унгарски предприемач например предоставя безплатни онлайн образователни курсове за бежанци.
54 лидери са отличени в най-масовата категория - “Бизнес”.
С работата си те доказват, че Централна и Източна Европа се превръщат във водещ световен бизнес център, който използва иновациите за двигател на икономически растеж и привличане на инвестиции. Сред отличените предприемачи са създателите на програма за лесно управление на бюджета на домакинството, първата в света консултантска агенция за дронове, базирана във Варшава, и бизнесмен от Литва, създател на приложение за избягване на трафика. Словенецът Желко Кермайер е един от отличените в категория “Бизнес”. Гледайки статистиката за растящия брой на незрящите хора по света, той осъзнава колко самотни и изолирани могат да са те. Често причината е в скъпите средства за комуникация. “Почувствах, че мога да направя нещо”, споделя 42-годишният компютърен специалист. Така той създава “Фийлив” - достъпно приложение, което помага на хората със зрителни проблеми да четат и пишат, използвайки смартфон и таблет. “Фийлив дава възможност да усетиш формите на стандартния тъчскрийн. Комбинация от вибрации и глас помага на слепите хора да се ориентират”, обобщава Кермайер.
Независими уеб сайтове за новини, портали за разследваща журналистика
и кампания, която дава възможност на всеки желаещ да се запознае с архитектурата на забележителни сгради в Прага, са част от постиженията, наградени в категорията “Медии и култура”. В това направление през 2016 година са отличени 7 души.
Четвъртата категория на престижната класация е “Наука”. Тениска, създадена от полски учени, която измерва сърдечната активност, и евтин метод за определяне на кръвната група са част от номинираните постижения. В направлението са отличени 10 финалисти.
Атанас Киряков:
Наградата е плод на дългогодишни усилия и много труд по създаване на изкуствен интелект. Софтуерната ни компания “Онтотекст” разработва и предлага на големи медийни корпорации и водещи световни издателства семантични технологии и решения, базирани на тях. Семантичните технологии използват алгоритми на базата на изкуствения интелект, които се прилагат към управлението и използването на големи данни и текстов анализ. Ще ви дам пример. Ако от един източник знаем, че компанията А, притежава компанията В, а от друг, че компанията В притежава фирмата С, то човешкият разум лесно може да заключи, че компанията А е собственик и на фирмата С. Машините нямат това мислене. Ето защо работим по въвеждането на технология, която позволява да се работи с милиарди факти от отворени източници и бази данни и да се анализират. Семантичният анализ е този, който може да подпомогне един редактор да различи дали в един текст става дума за френския град Париж (Paris), за драмата “Париж, щата Тексас”, за певицата Парис Хилтън (Paris Hilton) или за древногръцкия герой Парис (Paris). Обикновено значението на думата се разбира от контекста, нашите технологии дават възможност този процес да бъде автоматизиран и изкуственият интелект да може да разпознае контекста. Това става чрез добавяне на тагове в новините, които се разпознават от машината и обогатяват информацията. ВВС и Financial Times са сред големите ни клиенти. По време на световното по футбол в Южна Африка преди шест години например ВВС създаде 800 страници със свързано тематично съдържание само за първенството. Тоест семантичната технология, разработена от нас, улесни потребителите да стигнат до желаната от тях информация в сайта на агенцията, като това става не само по ключови думи, но и по смисъл. Допълнително към всеки материал се препоръчват статии, които не само са свързани с темата, но и могат да представляват интерес на съответния потребител. Тези технологии позволяват бързо да се свърши нещо, което ще коства много усилия и време на доста хора. Искам да подчертая, че софтуерните решения и иновации, които предлагаме, са резултат от дългогодишни изследвания и труд на експерти в областта и учени от БАН. Без тях нямаше как това да се случи. Важно е да продължаваме да развиваме научния потенциал, защото той е двигателят на иновациите. Без пари обаче наука не се прави, така че и в това направление има върху какво да се работи.
Стефан Стоянов, зам.-кмет на Пловдив:
Попадането ми в тази престижна класация е положителна оценка за ефективната работа на администрацията в Община Пловдив. Фактът, че градът се превръща във водещ индустриален център в България, че безработицата през последните години намалява и че ставаме все по-атрактивни за инвеститорите, не остава незабелязан. В моите ресори “Образование” и “Бизнес развитие” също отбелязахме напредък през последните години.
Знаехме, че се нуждаем от промяна, ако искаме да задържим децата в училище и да направим образованието по-достъпно и интересно за тях. Започнахме с въвеждането на метода на Мария Монтесори в детските градини. Тази сериозна промяна се приема добре и от учители, и от деца. Водещият подход в тази методика е да се оставят децата да правят сами свободен избор, като се насърчават техните таланти и интереси. Към момента по методиката са обучени 50 учители, планираме до края на следващата година те да станат 150.
Следващата ни стъпка беше да интегрираме различни пилотни проекти в училищата. 10 учебни заведения в Пловдив работят по програмата “Иновативни училища”, която вече дава резултати. Учениците повишават успеха си, техният брой расте, намаляха проявите на агресивно поведение, повиши се самочувствието на децата и тяхната мотивация, както и удовлетвореността на учителите. В началото на годината в Пловдив започна и въвеждането на голямата платформа за образование Google Apps for Education и еквивалента на Microsoft 365. Тези програми дават възможност за споделяне на информация и за улесняване на учебния процес, в който са въвлечени ученици, учители и родители. Истината е, че живеем в динамична среда и сме изправени пред дилемата дали да тормозим децата от скука, като им преподаваме по начин, по който се е преподавало и преди 20 години, или да ги направим активни участници в учебния процес. Искаме да сменим подхода, за да направим образованието по-ефективно и достъпно, така че децата да творят, да мислят аналитично, да правят проекти и да се развиват. Промяната започва от детските градини, пренася се в училищата и университетите.
