Да преживееш Великден

В Антигуа, колониалната столица на Гватемала (град под егидата на ЮНЕСКО), седмиците преди Великден впечатляват с религиозна всеотдайност и пищна цветност. Не е задължително да си вярващ, за да избереш да посетиш тези места по това време и да станеш пряк свидетел на една незабравима фиеста, както само латиноамериканците го умеят.

Страстната седмица е ограничена в дните между Вход Господен в Йерусалим и неделята на Възкресението.

Това обаче не значи, че през останалите преди Великден хората в Антигуа бездействат или скучаят. Напротив, с началото на Куарезма (Великите пости след Пепелната сряда) вярващите, а и всички останали имат шанса да бъдат въвлечени в празничните приготовления както в дома си, така и в църковните братства – и така цели пет седмици. Хората приемат случващото се с цяло сърце и много лично, защото това е тяхното културно наследство. Те живеят в симбиозата на оцелелите езически обичаи, ревностния католицизъм и модерните времена. Градът – като стотици други в католическия свят – се преобразява, празничната атмосфера покорява всички, а за местните в туристическия бизнес това е повече от добре дошло. Те са вещи в изкуството на гостоприемството и много сърдечни и печелят гостите си, които пък им осигуряват най-добрата реклама пред роднини и приятели: „Да знаете как страхотно изкарахме в Антигуа!“.

Пред всяка от църквите е окачен графикът на литургиите, а от ръка на ръка се предават листовки с точния маршрут и време на процесиите. Последните в Антигуа са всяка неделя, тръгват от различни църкви и преминават по различен маршрут през града. Новият ми познат Хуан Пабло споделя разпалено, че те сякаш набират скорост – от семпли стават все по-многобройни и пищни, като в Страстната седмица са направо бляскави. Самите братства – в тях са наравно и бедните, и по-богатите жители на града – са активни организатори и участници в процеса: набавят се костюмите, подготвят се платформите, уговаря се духовата музика, която ще ги съпровожда и ще изпълнява траурните маршове. Тематичната музика е частично „европейска“: и местните композитори творят, за да бъдат чути и оценени от съгражданите си.

Религиозните процесии са истински спектакъл със символи, които ни връщат далеч назад в библейските времена – около 33-ата година от новата ера, когато се предполага, че Христос е разпънат на кръста. Съставени са от авангард от „римляни“, които вървят в колони покрай бордюрите и имат важната роля да осигуряват плавното протичане на шествието. Те са облечени и „въоръжени“ подобаващо от глава до пети, сякаш излезли от масовките на „Страстите Христови“. За да не ги объркаме с други, носят табела с надпис SPQR: Senatus Populusque Romanus, който означава „Сенатът и народът на Рим“ (и досега в официалния герб на Рим).

Попадаме в една от църквите на Антигуа – „Ла Мерсед“, по време, когато върви набирането на носачи за тежките платформи, на които ще е Разпятието и сцените от Пътя към Голгота. За всеки вярващ е чест и привилегия да бъде избран да понесе на плещите си тази тежест в тържествения ден, но преди това трябва да си плати. Да, с таксата хората подпомагат църквата си, а след това отиват да бъдат премерени на височина. Девойки попълват формулярите внимателно, защото мисията е отговорна – постаментът и статуите са от дърво, тежат десетки килограми, и може да го преобърнат и да се изложат. Подбират се сходни по ръст хора, които на смени и в отбор ще носят реликвите. „Носачите“ са облечени като гражданството на Йерусалим по онова време, в туники с дълги ръкави:

открита е само главата. Коланът или въжето, с който са препасани, символизира обединението за общата цел, част от веригата, свързваща братската и религиозна преданост и чувството за съпричастност. Лилавият цвят допълва картината с покаяние, а сложените качулки демонстрират уважението към религиозната процесия.

Пак моят нов познайник Хуан Пабло ме осветлява, че жените в процесиите символизират Богородица и жените-мироносици, които намират празния Исусов гроб. Тяхната роля е на опечалените майки, които искат да върнат обратно траурната процесия – това обяснява защо забулени жени бутат назад главната платформа. Много от въпросите ми „кой“ и „защо“ събуждат недоумение в Хуан – разбира, че за нас всичко това е ново и интересно, но пък чак в детайли да ми обяснява не може – така се случва от векове, такива са ни обичаите, какво толкова.

Най-красивият цветен килим по Calle Ancha на колониалния град е истинска реклама на Гватемала –

можем да го видим в туристическите справочници, по телевизиите, на кориците на много списания. Още преди осемдесет години бащата на дон Луис Алберто от фамилията Монтиел искал да покаже силата на своята вяра с нещо, което да бъде значимо и запомнено в родната му Антигуа. С труда и посвещението си искал да благодари на Господ за всички щастливи събития в живота си, а и да измоли благоволение за следващите си начинания. Така започнала историята на този уникален килим, който трае броени часове, тъй като шествието минава отгоре и разваля красивите картини.

Подготовката започва с началото на постите, когато се доставят 25 големи чувала с борови стърготини. Те трябва да бъдат фино смлени и оцветени според изискванията на проекта за съответната година. Отделно 10 и повече чувала бял пясък се тонират в небесносиньо и керемидено. През годините само това семейство е финансирало проекта, но не защото не е имало други желаещи. Напротив, големи фирми са искали да станат спонсори срещу поставяне на логото им върху килима, но създателите не са съгласни да превръщат религиозната си отдаденост в зрелище. Всички от семейство Монтиел обсъждат флоралните картини и религиозните сцени, които ще бъдат представени. Сега децата и внуците на дон Луис също са въвлечени в делото, като предлагат модерни решения - шаблони, изрязани на лазерен принтер: тези, очертаващи контура, са дълги над 3 метра. В цялата подготовка участва и брат му, и братовчедите, и племенниците, и съседите – с цялата им вяра и посвещение. Преди Разпети петък, когато процесията минава по това произведение на изкуството, повече от 12 часа всички се трудят, за да попълнят правилно цветовете и да блеснат пред целия град и света с новото творение, в което са вложили душата си.

Улиците се запълват с хора часове по-рано, за да изберат сенчестите места, на които да изчакат процесията. Тя идва първо с ритъма, зададен от чинелите и барабаните, с кандилниците и мириса на тамян. На всяко кръстовище шествието спира, за да имат време всички да видят празничния мизансцен. И продължава към следващото кръстовище, следващия ден и следващия Великден.

Снимки: Бойка Велинова и архив