Доц. д-р Анна Кънева: Тежките сърдечни малформации се откриват още в утробата

Доц. Анна Кънева е водещ специалист в диагностиката при деца и възрастни с вродени сърдечни малформации, както и при бременни - за откриване на сърдечни аномалии у плода. Началник на Отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница. За свой първи учител смята проф. Арнаудов, а целият ѝ професионален живот съвпада с раждането и развитието на сравнително новата у нас специалност детска кардиология:

Историята на тази специалност в света започва през 50-те - 60-те години, в България от 70-те, но истинското развитие е факт в края на 80-те - с идването на проф. Чирков и включването на новите методи и техники на сърдечна операция. Сега можем да се похвалим, че се оперират деца в целия възрастов диапазон. Когато започвах моята кариера, новородените практически не се оперираха. И като резултат имахме по-висока смъртност. Имам пациенти, вече пораснали, с които се смеем, че ги познавам още преди да ги е видяла майка им. Защото са били с много тежки малформации, докарани спешно при нас часове след раждането.

• Колко траен е ефектът за здравето от коригирането на тежки малформации?
• В света има вече хора на 50-60 години, които са оперирани още като бебета и малки деца. Спектърът на сърдечните малформации е много широк. При някои след лечението качеството на живот е нормално, без ограничения във физическата активност. За съжаление, по-голямата част налагат проследяване през целия живот, защото дори и след успешна операция в късни периоди може да се стигне до нарушения на сърдечната функция, на сърдечния ритъм, до понижено качество на живот.

Работим в тясно взаимодействие с детската сърдечна хирургия.  Това, което можем да предоставим на семействата, е ранна диагноза на вродените сърдечни малформации. Съвременната медицина позволява изследване на сърцето на плода в 20-22-23-ата седмица на бременността, когато структурите вече са формирани и когато много тежките малформации могат да се открият.

• Какъв е пътят това да става без пропуски?
• При рутинните ехографски прегледи опитните акушер-гинеколози много добре се ориентират във вродената патология и ако имат съмнения за сърдечна аномалия, насочват бременните към нас. Намерим ли сериозен дефект, обсъжда се възможността за прекъсване на бременността по медицински показания. България не може да си позволи фетална ехокардиография на всяка жена, но това може да се прави при повишен риск – при възрастните първескини, майките с хронични заболявания и семействата, в които има вече дете с вродена сърдечна малформация или някой от родителите е с вроден сърдечен дефект.
• Каква част от случаите се откриват чак при раждането?
• Трудно е да се каже. Клиничната изява на вродените сърдечни малформации е разнообразна. От една страна, някои от тях, които се развиват добре в утробата, след раждането водят до тежко нарушаване на сърдечната функция - т.нар. критични вродени сърдечни малформации, които се диагностицират веднага след раждането. Те налагат спешно допълнително доуточняване и насочване към нашия център. От друга страна, има аномалии, които остават неразпознати. Всеки ден в Националната кардиологична болница постъпват хора, включително и в напреднала възраст, със сърдечни аномалии. Тези хора са си живели, работили, създавали деца, без да знаят, че имат такъв проблем
• Освен наследствения, има ли други повишаващи риска фактори?
• Общо взето, след 30-35-годишната възраст на майката рискът от генетични аномалии нараства все повече. Напредъкът на медицинската генетика разкрива, че зад голяма част от вродените аномалии се крие някакъв генетичен дефект. Какво го активира – дали някаква предразположеност у някой от родителите, или случайна мутация вследствие на действието на външната среда е трудно да се каже. Сърдечносъдовата система се формира между 4-ата и 10-ата седмица на бременността, когато жената дори не е сигурна, че ще става майка. И тогава вирусна инфекция, облъчване и т.н. може да доведе до такава аномалия.

Мечтая тази атмосфера, добрият дух на сътрудничество без завист, без конкуренция да се върне, да успеем да научим и младите колеги да обичат пациентите

• Каква е честотата на вродените сърдечни малформации?

- В цял свят и у нас честотата е между 0,8-1/1000. Може би напоследък благодарение на развитието на феталната медицина този процент намалява, тъй като част от бременностите се прекъсват по медицински показания.

Освен постиженията на феталната медицина другите възможности са в интервенционалното лечение на вродените сърдечни малформации. Включително и у нас се правят усилия част от тях да се коригират по неоперативен път. Това е едно голямо поле, в което имаме опит и много добри резултати. Другата област, в която резултатите ни стават все по-добри, е отглеждането на децата в детската реанимация след сърдечната операция или интервенционалната процедура. Защото можем да определим четири етапа: поставянето на диагнозата, определянето на сроковете и извършването на лечението, самото отглеждане и проследяването.

- В кой от тези етапи сте особено затруднени, имате нужда от подкрепа?

- До голяма степен ни липсва апаратура. Новата ни апаратура е дарена през последните години от „Българската Коледа“, имаме и частни дарения и малка част е закупена от болницата, защото средствата не достигат. Имаме нужда от нова и качествена апаратура. Отново кандидатстваме в „Българската Коледа“ за закупуване на съвременен ехокардиограф, който да може да оцени сърдечната функция на оперираното дете. Също ни е необходим апарат, който помага така да се приготвят медикаментите, че рискът от инфекция да е минимален. Изключително сме затруднени с попълването на екипите, особено с медицинските сестри е критично положението. Малко от тях имат желание да работят в такива тежки детски отделения. Защото колкото и да сме добри, понякога губим деца и стресът е огромен. За година и половина-две повече от 20 сестри са напуснали. И лекарите нямат интерес към нашата специалност, защото е трудна, изискваща умения, които се придобиват с години и трябва да се осъвременяват постоянно. В момента имаме обаче група от млади хора, скоро завършили, на които да предадем опита си. Това е обещаващо.

• Кои страни са водещи в детската кардиология?
• Най-много средства се отделят в САЩ. В Европа най-развита е тази специалност в Германия, много напреднали центрове има и във Великобритания. Ние сме в тясно сътрудничество с колеги от Германия. Много малко деца изпращаме в чужбина по линия на Фонда за лечение. Предпочитаме да каним специалисти, които да работят тук заедно с нас. Миналата година от кардиологичния център в Кьолн дойде цял екип от специалисти. Когато са тук, те работят по няколко дни и лекуват 8-10 деца. Показват някои тънкости в работата, които да помогнат на нашите колеги. От години е вече тази практика.

Основното нещо, което липсва глобално в България, е осъзнаването, че проблемът с вродения сърдечен дефект не приключва с навършването на 18 години. Затова е необходимо проследяването на излезлите от детската възраст да се извършва от екип специалисти. Но по линия на здравната каса детските кардиолози не могат да преглеждат с направление пациенти над 18 години. Те трябва да си платят или да разчитат на приятелски преглед. Няма система, която да ги поеме за проследяване и лечение.

• Като човек и лекар за какво мечтаете?
• Ние от по-старото поколение сме започнали кариерата си в много приятелска, задружна среда. Мечтая тази атмосфера, добрият дух на сътрудничество без завист, без конкуренция да се върне, да успеем да научим и младите колеги да обичат пациентите. Тази работа се извършва от екип отдадени хора. Детските кардиолози не могат без неонатолозите и акушер-гинеколозите, хирурзите, реаниматорите, останалите колеги от болницата, с които работим. Мечтая си също да събудим и у повече колеги в провинцията интерес и любов към тази специалност. И има цели области в страната, в които няма детски кардиолози, които да насочват своевременно децата. Впрочем, това е проблем за цялата педиатрия.