Еднопосочният билет продължава да печели битката с носталгията

Близо 30 000 души годишно емигрират от България, показват данните от националната статистика, но според експерти цифрите са доста по-високи. По-голямата част от хората, които купуват еднопосочен билет за чужбина, са в активна трудоспособна възраст – 44% са между 20 и 39 години, а 25% - между 40 и 59 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 17,5%, а тези на 60 и повече навършени години – 13,5% от всички емигранти, показват данните на НСИ за 2015-а.

„Процесът на емиграцията е непрекъснат и продължава вече дълги години. След влизането в ЕС и последователното отпадане на ограниченията на пазара на труда се регистрират постоянни високи нива на емиграция. Истината е, че отворените граници и свободата на движение означават и конкуренция между европейските страни за население. Логично е страните с по-развити икономики и по-добър стандарт на живот да привличат повече хора с различни професии и специалности“, коментира пред в. „Животът днес“ проф. д-р Веселин Минчев от Института за икономически изследвания при БАН.

Според данните на института

през последните 20 години около 1 млн. души са напуснали страната

въпреки усещането, че става въпрос за много повече. „Причината за това впечатление са вълните на сезонната заетост в различни държави извън България, но е истина, че страната е миграционно изтощена“, каза още проф. Минчев. Миграцията създава сериозни икономически и демографски проблеми на страната. „От една страна, изтичат мозъци и таланти, които биха дали тласък на нашия бизнес и икономика, а от друга страна, по-голямата част от контингента, който заминава в чужбина, са хора във възраст, подходяща за раждане и отглеждане на деца. Правихме проучване в четири бранша в България миналата година, един от които е туризмът и там набирането на кадри е катастрофално. На въпрос „Как подбирате кадри?”, повечето от работодателите в сектора ни отговаряха „Почти не ги подбираме”. Тоест почти всеки, който има желание да работи в туризма, бива нает.

Емигрирането на хора с по-тясна квалификация, например конкретно за туризма –

готвачи, сервитьори, аниматори, които имат езикови умения, е сред основните фактори за недостига на подходящи кадри за българския бизнес“, обобщи проф. Румяна Стоилова, директор на Института за изследване на обществата и знанието при БАН.  „Много важно е хората, които решават все пак да се върнат в страната, да бъдат привлечени, като им се намери заетост. Тоест да могат да се интегрират на пазара на труда. Ако имат идеи за собствен бизнес, да бъдат подкрепени и да намерят подходящата среда за развитието му. Младите хора, които трябва да отгледат децата си или да се грижат за болни родители, да бъдат подкрепени с възможност за гъвкаво работно време, работа от вкъщи и т.н.“, каза проф. Стоилова.

Според проф. Веселин Минчев

много трудно може да се ограничи емиграцията, защото тя е естествен процес

и зависи от много фактори. „Смятам обаче, че ако се сключат двустранни спогодби за трудова сезонна заетост с определени държави, тоест, ако има някакъв вид циркулярна миграция, тогава може да се ограничи постоянната миграция, която е по-опасна за страната и по-притеснителна за демографските процеси. Ако на хората се предложи опция сезонно, временно да имат сериозен ангажимент в чужбина, но след това да се връщат за повече време в България, това би могло да подкрепи местната икономика. Важно е да се знае, че каквито и мерки да се вземат, ефектът от тях ще бъде видим най-рано след 10-15 години“, каза още проф. Минчев.

Статистиката показва, че

най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23%), Обединеното кралство (14%) и Испания (11%).

„Възможно е да се предприемат някакви рестрикции срещу гражданите от ЕС при задействането на Брекзит, което означава, че и ние ще бъдем засегнати. Съмнявам се обаче, че българите, живеещи в момента на Острова, ще се върнат в България. По-скоро ще отидат в друга страна в Западна Европа“, смята експертът от Института за икономически изследвания при БАН.

Най-търсени са хората със средно специално образование

Наблюденията, които периодично се правят в Института за икономически изследвания,  показват, че обикновено в чужбина излизат хора със средно специално образование. „Те вече и в страната са дефицитни като кадри, например строителни работници, заварчици, техници. Според статистиката обикновено жените, които решават да се преместят в чужбина, са с висше образование, но започвайки работа зад граница, най-често започват на позиция, за която не е необходима диплома – камериерки, домашни помощници, детегледачки. Специално за Южна Европа това е един сериозен и добре регулиран сегмент. Българските мъже често работят в строителството, селското стопанство,  като охрана на магазини и обекти и др.“, допълни проф. Веселин Минчев.

„Много често нискоквалифицираните млади хора не владеят езици, което в повечето случаи е фактор за по-трудната им интеграция в страната, в която търсят работа. Мотивация за заминаването им обаче най-често е получаването на по-голямо възнаграждение за нискоквалифицирания труд, който биха полагали и тук“, каза проф. Румяна Стоилова. Тя съобщи, че около 14% от българските имигранти в чужбина са в тази категория.

При тесните специалисти, които избират да напуснат България, като лекари, инженери, биохимици и т.н., високото възнаграждение зад граница играе сериозна роля, но тя не е определяща. „Това са хора с амбиции за реализация и това е начин да развият кариерата си и да постигнат висок стандарт на живот. Проблемът с медицинските кадри е сериозен в много страни в Западна Европа и до известна степен подготвените специалисти от източните страни на Стария континент го решават“, заяви проф. Минчев. „Търсят се всякакви кадри – анестезиолози, кардиолози, хирурзи, психиатри и др. При стартова заплата от 4500 евро и много добри условия за професионално развитие няма как заминаването в чужбина да не изкушава стотици лекари и медицински сестри от България“, коментира Димо Симеонов, консултант в столична фирма за работа на медицински кадри зад граница.