Граничните прегради са се увеличили 7-кратно след Студената война

Когато Берлинската стена – символът на разделението между капиталистическия Запад и комунистическия Изток от епохата на Студената война, падна през 1989 г., в света е имало 11 стени, ограждащи държави. През 2011 г. граничните зидове и огради от бетон, стомана или бодлива тел са били 45. Към момента броят им е 70. Заплахите, от които те са предназначени да пазят населенията на съответните държави, са различни.

Целта на някои такива съоръжения като широката 250 км демилитаризирана зона на Корейския полуостров или 750-километровата индийска линия на контрол в Кашмир е териториална отбрана. Други са средство за противопоставяне на терористична заплаха. Такива са бетонните прегради на част от турската граница със Сирия и между Израел и Западния бряг на р. Йордан.

Рязкото увеличаване на граничните прегради през последните години обаче се дължи на икономическата криза, на причинения от нея възход на антиглобализма и на крайния национализъм. Те не се изграждат против евентуално военно нахлуване, каквито бяха страховете през Студената война. Защото далечната и по-новата история са пълни с примери за това колко неефективни са такива мерки – Великата китайска стена не е спряла ордите на Чингис хан да завладеят Китай през XIII век, а през Втората световна война нацисткият Вермахт просто е заобиколил линията „Мажино”, за да превземе Франция.

Новите гранични прегради се издигат с цел контрол на движението на обикновени хора, търсещи мир и безопасност или мечтаещи да подобрят жизнения си стандарт, използвайки възможностите, които предоставят по-развитите икономически държави.

Две трети от съвременните държавни заграждения са резултат от масово чувство за икономическа и национална уязвимост,

посочва Елизабет Валет, директор на Геополитическата обсерватория към Университета на Квебек в Монреал. И дава за пример най-бедната част на Европа – Балканския полуостров.

Изправената пред държавен фалит Гърция построи още през 2012 г. 11-километрова ограда на границата си с Турция по р. Марица в опит да спре мигрантския поток. България, която е на дъното на социалната, икономическата и финансовата класация на 28-те еврочленки, е напът да вдигне бодлива тел по цялото протежение на границата с Турция (230 км).

Доста по-напредналата от гледна точка на жизнен стандарт Унгария вече гради втори „отбранителен вал” на южната си граница.

Премиерът Виктор Орбан не крие, че е голям почитател на новия американски президент Доналд Тръмп.

Орбан проповядва, че „етническата хомогенност е жизненоважна за икономическия успех на държавата”. И тъй като населението на Унгария включва множество етноси, включително българско малцинство, под такава хомогенност той разбира „разнообразие в рамките на една цивилизация”. Всъщност, въпреки че Унгария се радва на рекордно ниска безработица от малко над 4% и в много сектори изпитва остър недостиг на работна ръка, премиерът популист така обосновава тезата си за недопускане в страната на мигранти от Близкия изток и Африка.

Затворници строят втората унгарска гранична преграда,

по цялото продължение на която, на разстояние 10-15 см, ще бъдат разположени сензори с цел намаляване на разходите за физическа охрана на границата. Орбан е разпоредил съоръжението да е готово през май – за очакваната поредна мигрантска вълна.

„Унгарският премиер много умело експлоатира подсъзнателната нужда на сънародниците си да бранят начина си на живот и инстинкта им да се самоопределят спрямо всички останали”, посочва Валет.

Също като при Тръмп обаче – с обещаната от него стена по цялото протежение на границата на САЩ с Мексико (3200 км), която се очаква да струва близо $ 22 млрд., основният резултат ще е бариера пред свободната търговия и взаимното обогатяване на различните култури.