И този сезон не мина без търговски трикове по Черноморието

Без хранителни инциденти премина летният туристически сезон по Черноморието, съобщиха на пресконференция във Варна директорите на Областните дирекции по безопасност на храните в градовете Добрич, Варна и Бургас. 

От началото на летния сезон до 9 септември инспекторите от Варна, Добрич и Бургас са извършили 2310 извънредни проверки по морските ни курорти. В резултат са издадени 248 предписания и са съставени 88 акта за установяване на административно нарушение, бракувани са близо 350 кг храни. Най-честите нарушения са свързани с изтекъл срок на годност на продуктите, неправилно съхранение, неизяснен произход или пропуски в придружаващите документи, обясниха експертите. Поради лоша хигиена и липса на водена документация временно е била преустановена дейността на два обекта. След отстраняване на несъответствията обектите са възобновили дейността си.

„Констатирахме многократни нарушения на плажа в Шкорпиловци. Масово се предлагаха понички, царевица и сладолед директно на плажа, без да се спазват каквито и да било изисквания за безопасност на храните“, обясни за „Животът днес“ д-р Златина Димова, директор на Областна дирекция по безопасност на храните, Варна. „Проблемът е, че продажбата се извършва от непълнолетни лица, на които по закон не може да им се напише акт. Ето защо де факто инспекторите сме с вързани ръце. Можем само да ги порицаем като контролен орган. Отговорността обаче е на концесионера“, уточни д-р Димова. Хотелски ресторант в курорта „Св. св. Константин и Елена“ е бил затворен в продължение на три седмици заради лоша храна и хигиена. До затварянето на обекта се е стигнало, след като чуждестранни гости подали сигнал до Министерството на туризма и дори до посолството на страната си.

„В миналото останаха злоупотребите с предлагането на храни с изтекъл срок на годност в хотелите. Това вече го няма. Сега най-честите нарушения са свързани с необявяването на алергените в състава на ястията от топли и студени витрини по хотелите“, обясни директорът на Областната дирекция на БАБХ във Варна. Инспекторите от областната дирекция във Варна не спират проверките и в магазините и павилионите за продажба на риба и аквакултури. „Нарушенията са най-различни. Като се започне от нерегламентираната продажба на риба по улиците и се стигне до различни недобросъвестни търговски практики, с които се лъжат клиентите, че си купуват прясна риба. Констатирали сме предлагане на уж прясно охладена риба, която всъщност е била дълбоко замразена, а след това – размразена. Друг вид злоупотреба е предлагането на миди, които са ловени от канала, от нерегламентирани места, а не от регистрирани ферми за аквакултури, които се подлагат на контрол от БАБХ“, обясни д-р Златина Димова. Случва се и да се предлага един вид рибно филе като друг. Пример за това е предлагането на филе от толстолоб, като на надписа на щанда пише, че това е филе от бял амур, на който цената е в пъти по-висока. „Съветвам потребителите, ако видят, че търговецът вади риба зад щанда, която се намира в някаква саламура, понякога в леко червен цвят, да знаят, че това не е прясна риба. Практика е риба, която е престояла 3-4 дни, да се слага в солен разтвор, който стяга мускулатурата ѝ и тя изглежда като прясна”, обясни д-р Димова. Потребителите трябва да следят няколко показателя при покупката на риба. „Първият от тях е хрилете да са розово-червени, а не кафяво-червени. Вторият признак за прясна риба са очите – те трябва да са сочни и изпъкнали, а не хлътнали и помътнели. Третият признак е състоянието на мускулатурата – тя трябва да е стегната и изпъната. Ако обаче, когато се пипне тялото на рибата, пръстът потъва, със сигурност това не е пресен продукт. Свежата миризма също е един от признаците, които трябва да се следят“, допълни експертът. 

Тя съобщи, че Областната дирекция на БАБХ във Варна работи в тясно сътрудничество с различни институции по време на проектирането на новата рибна борса към пристанище „Карантината“, така че да са спазени всички изисквания за безопасност и европейски стандарти.