.jpg)
Изхвърляме тонове храни, докато има гладуващи българи
Близо 670 000 тона годна за консумация храна се унищожават у нас всяка година. От тях едва половин процент успява да се спаси и дари на нуждаещите се хора, съобщиха за в. „Животът днес“ от Българската хранителна банка (БХБ).
Същевременно статистиката никак не е оптимистична - гладът е ежедневие за всяко четвърто българско дете и за всеки втори възрастен човек. Всяко пето семейство живее в лишения, без достъп до пълноценно и балансирано хранене всеки ден. Според данни за бедността в страната над 1 милион и 580 000 българи живеят под прага на бедността с по-малко от 330 лв. на месец. В това число има повече от 460 000 т.нар. работещи бедни. Хора, които, въпреки че се трудят, не могат да си осигурят нормално съществуване.
От началото на тази година влязоха в сила законови изменения, според които отпада ДДС за дарените храни. Вместо да привлекат повече желаещи да дадат част от излишните им продукти обаче, новите промени създават притеснения и сред досегашните производители, преработватели и търговци. „Причината е, че влезе в сила ново условие – да има означение на всеки един продукт „Дарение, не подлежи на продажба“, за да бъде освободена храната от ДДС. Нали си представяте колко усилия, време и пари ще ни отнеме на всяка една кофичка кисело мляко например да се залепи водоустойчив стикер, защото държим продуктите в хладилни камери. Ако има възможност поне да се слагат такива надписи на цяло пале или каса, пак би било някакво облекчение. Защото в противен случай е почти невъзможно и може да откаже много производители и преработватели да даряват“, обясни пред изданието ни Цветелина Георгиева, маркетинг мениджър на голяма компания, която от години е редовен дарител.
„Хранителният бранш и ние от Хранителната банка непременно ще търсим възможност за разговори с новото правителство за нова законодателна промяна.
Защото съм убедена, че и в бъдеще условието за означение с надпис „Дарение“ ще е новата пречка, новият препъникамък за фирмите да даряват“, категорична е Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка (БХБ). Според нея, ако се дарява храна, която не е произведена с целта да бъде дарена (както е в повечето случаи), това изискване ще означава за дарителите допълнителни разходи и труд.
Иначе целта на спорните законови промени с отпадането на ДДС върху дарените храни е да се направи една добра превенция срещу евентуални нарушения и опити за продажба на дарена храна, но от бизнеса са категорични, че трябва да се намери по-добро решение, за да не се натоварват дарителите, а да се насърчават да предоставят на нуждаещи се годни за консумация продукти.
От началото на годината досега няма нито едно дарение на храна, което да е освободено от ДДС.
„Има повишен интерес, обаждат ни се фирми да питат как могат да дарят хранителни продукти, каква е процедурата. Измененията в закона за ДДС влязоха в сила от 1 януари, но на практика, за да заработят, имаше нужда от допълнителни поднормативни разпоредби, които окончателно са факт едва от последната седмица на март“, каза Цанка Миланова.
Към момента през складовете на БХБ ежедневно минава около 1 тон напълно годна за консумация храна, която достига до 7300 души всеки месец и до повече от 35 000 нуждаещи се на година. „Борим се срещу разхищението на храна с всички сили. Помагат ни над 700 доброволци, които полагат повече от 4000 часа труд годишно. Ние сме нещо като медиатор между операторите на храни – производители, преработватели, търговци – и организациите, които подпомагат най-бедните и социално уязвими хора“, каза изпълнителният директор на Хранителната банка. Сред партньорските им организации са Българският червен кръст, доставчици на социални услуги, трапезарии и кухни за нуждаещи се, общински и други предприятия, които обгрижват хората.
Миланова обясни, че
сред дарените храни най-голям дял имат млякото и млечните десерти – 38%,
следвани от пресните плодове и зеленчуци – 35%. „От миналата година имаме увеличен дял на консервираните храни, хлебните изделия, на безалкохолните напитки и натуралните сокове, на мазнините – масло, олио, маргарин. Като цяло през 2016 г. успяхме да достигнем до двойно повече места в сравнение с 2015 г. и да подпомогнем с 35% повече нуждаещи се“, каза изпълнителният директор на БХБ. Организацията е доставила годна за консумация храна в 80 населени места в 21 области в България. Тя притежава логистичен склад, оборудван с необходимите съоръжения за съхранение както на сухи, пакетирани и консервирани храни, така и на храни с температурен режим, свежи плодове и зеленчуци. Понякога за собствена сметка осигурява транспорт на желаещите фирми да дарят храни. Годишно обаче организацията спасява между 250 и 270 тона, което на фона на изхвърляните над 670 000 тона е нищожно малък обем.
„Изхвърляме тонове храна всяка седмица“, призна Полина Тодорова, управител на магазин от голяма търговска верига в столицата. „Когато наближи срокът на годност на определени храни, звъним в централата и искаме разрешение драстично да намалим цената на продукта – например със 70-80%. Така в края на март се изкупи за часове голямо количество немско масло, пуснато за левче. Често обаче имаме големи количества продукти в магазина, които не могат да се продадат, каквито и кампании да правим, и ги изхвърляме. Два пъти седмично идва специализирана фирма за събиране, транспортиране, временно съхранение и обезвреждане на странични животински продукти. Изхвърлят се най-вече месо, риба, млечни продукти, плодове и зеленчуци“, обясни управителката.
Причините да се изхвърля годна за консумация храна са много –
от нарушен търговски вид на продукта, през храни с грешни етикети и опаковки, сезонни храни, произведени в повече, промоционални продукти, изтеглени от пазара, отказани поръчки, суровини за производство на храни, подходящи за директна консумация, и още, и още. „Свръхпроизводството е факт. В световен мащаб статистиката показва, че се произвежда с една трета повече храна, отколкото е необходима. Производителите и търговците всячески се опитват да задоволят капризния ни вкус като потребители – храната ни да е свежа, разнообразна и да задоволява всичките ни претенции. В резултат се произвежда повече от необходимата храна. Някои компании даряват храни, които са брандирани в рамките на определена маркетингова кампания. Когато тя свърши обаче, остават стоки със същия етикет и е нерентабилно да се препакетират и наново етикетират. При всички случаи това е качествена храна, която е в срок на годност“,
подчерта Цанка Миланова от БХБ. Тя посочи, че в списъка, определен от Българската агенция за безопасност на храните за новите нормативни разпоредби, са дадени много толерантни срокове, достатъчно дълги, за да се осъществи дарение на храна с кратък срок на годност. „Например, ако говорим за продукт, който има трайност от 1 месец, той може да бъде дарен последните седем или десет дни, което е достатъчно дълъг срок, за да получим храната и да я доставим на нуждаещи се“, допълни изпълнителният директор.
Българската хранителна банка отчете първите резултати от стартиралата през декември дарителска кампания в подкрепа на каузата за борба с разхищението на храна и с глада в страната. През първите два месеца на кампанията са събрани над 9000 лв. От организацията призоваха всеки, който иска да помогне за каузата, да изпрати съобщение с текст: DMS HRANA на номер 17 777. Едно съобщение е на цената от 1 лев, с който БХБ ще осигури 10 порции храна.
