.jpg)
Изискванията за безопасност на асансьорите „заседнаха“ до следващия инцидент
90% от всички 120 000 асансьора в България носят риск от инцидент и не отговарят на задължителните изисквания за безопасна експлоатация, които влязоха в сила от 1 януари 2017 година. Това съобщи за „Животът днес“ инж. Валентин Маринков, председател на Българската асансьорна асоциация.
На 31 декември миналата година изтече двугодишният гратисен период, в който кабините трябваше да се оборудват с редица предпазни и превантивни средства. Едно от най-важните от тях е монтирането на аварийно алармено устройство за двустранна разговорна връзка (разговорно устройство) в кабината на асансьора.
То се монтира от асансьорните фирми след уговорка с всеки един домоуправител.
Струва около 300-350 лева. В него се поставя СИМ карта, която осигурява бърза връзка с техниците при евентуално засядане на хора в асансьора. Месечната такса за поддръжката на разговорното устройство варира между 3 и 5 лева, което означава стотинки на всяко домакинство за месечно обслужване, и 10-15 лева за покупката и монтирането на своеобразния телефон в кабината.
„Много се спекулира около темата за монтирането на тези устройства, които се използват в голяма част от европейските страни. Заговори се за облагодетелстване на определени фирми, мобилни оператори, за някакви далавери, а всъщност става въпрос за безопасност.
В Европа правилата за безопасност са закон, те се разписват и изпълняват на 100%.
Но тъй като ние в България сме дървени философи и се смятаме за най-велики от всички, започваме да разсъждаваме – това необходимо ли ни е или не. Струва пари, заслужава ли си, можем ли да го пропуснем? Истината е, че разговорното устройство може би не е най-важното, което трябва да се направи за поддръжката на асансьорите, но ще подобри сигурността в тях. То ще елиминира възможността отново да се случват проблеми като с онзи човек, който заседна в асансьор в края на 2015 година, имаше два джиесема в джоба си, не успя да извика помощ, защото нямаше обхват, и след два часа беше намерен мъртъв в кабината, защото беше получил инфаркт. Безопасността и животът на хората не се измерват с пари“, категоричен е инж. Маринков.
Съгласно сега действащата Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите
при липса на монтирано разговорно устройство поддържащата фирма е длъжна да спре съоръжението от експлоатация до монтирането му. Асансьорите за частно ползване (в това число тези в жилищните сгради) се проверяват от лицензирани фирми. В случай на констатирани несъответствия от тяхна страна те са длъжни писмено да уведомят Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) за спиране от експлоатация на даден асансьор. Справка, изготвена за изданието ни, показва, че от началото на годината е получено едно уведомление за спиране на асансьор за частно ползване поради констатирана липса на разговорно устройство. Освен спиране на асансьора се налагат и финансови глоби на поддържащата фирма, които са в размер между 100 и 2000 лева.
„Към момента са в ход проверките на асансьорите, чиито годишни технически прегледи изтичат
или има подадени сигнали. Хората в жилищните блокове могат да проверят кога предстои проверка на асансьорите им, като видят срока на стикера за преминат годишен технически преглед, който задължително трябва да е поставен на видно място в кабината“, обясни пред екипа ни Нели Карипова, която оглавява Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към ДАМТН. Тя каза още, че разговорните устройства са направени така, че да сработват само когато асансьорът е заседнал между два етажа. „Ако бъдат изпробвани при нормално спрян асансьор, в това число и със стоп бутона или при отворена врата, те няма да осъществят връзка с поддържащата фирма“, допълни събеседничката ни.
От началото на годината инспекторите на ДАМТН са проверили 390 асансьора на територията на цялата страна
в обществени и административни сгради и са спрели от експлоатация 27 от тях. Едва един асансьор е спрян заради липса на монтирано разговорно устройство в кабината. Сред нарушенията при другите спрени съоръжения са проблеми в повдигателния механизъм, в скоростния ограничител, износени канали на фрикционна шайба (шайбата, през която минава подемното въже) и др. В някои случаи заедно с тези нарушения е констатирана и липсата на разговорно устройство.
„Нека още веднъж подчертаем, че
тези устройства са много важни в случай на засядане или друг подобен инцидент,
особено когато хората, изпаднали в такава ситуация, имат някакъв здравословен проблем - клаустрофобия, страхова невроза, сърдечни заболявания, нужда от медикаменти, които се взимат на определен интервал от време, или друго. Анализите показват, че в подобни ситуации е от изключителна важност да се осигури бърза и надеждна връзка с поддържащата фирма, за да може да се гарантира своевременното изваждане на ползвателя от асансьорната кабина, а в някои случаи това може да спаси и човешки живот“, обобщи директорът на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“.
„Обаждали са ни се при засядане много уплашени хора. Истината е, че
трагичните инциденти стават именно заради паниката и недообмислените действия.
Ето защо в никакъв случай не съветваме заседналия човек да се опитва да излезе сам от кабината, защото може да стане най-лошото, а трябва ние да отидем да го извадим и през цялото време да поддържаме връзка с него, за да го успокоим и да му даваме инструкции“, разказа пред в. „Животът днес“ Иван Рашев, съсобственик на фирма за асансьорен сервиз и техническо обслужване в Пловдив.
Сред другите важни промени, които влязоха в сила от 1 януари с новата Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите, са изискванията за монтиране на аварийно осветление в кабината на асансьора; устройство за контрол на товара в случай на претоварване; устройство за аварийно спиране на съоръжението, монтирано върху кабината и в ролковото помещение; осветяване на асансьорната шахта при извършване на ремонтни дейности и др.
„Има и други важни неща, които трябва да се направят, за да станат асансьорите ни по-сигурни и безопасни.
Около 90 000 от асансьорите в страната са излезли от Държавния завод за асансьори, който затвори врати през 1994 година.
Тези съоръжения са произведени по технология от 50-те - 60-те години на миналия век и са с полуавтоматични врати, а на самите асансьори няма кабинна врата. Тоест, когато човек се движи с асансьора, той вижда покрай него как минават вратите по етажите. В цяла Европа тази практика беше забранена още преди десетилетия и поетапно на асансьорите се монтираха кабинни врати. Това трябва да се направи и у нас, за да няма контакт пътникът със стената на шахтата и да се обезопасят хората“, каза инж. Валентин Маринков. Според него заедно с поставянето на такава врата трябва да се монтира предпазен щит под кабината. „Той е дълъг 75 см и покрива разстоянието от прага на кабината до пода на съответния етаж, за да може, когато човек се опита да напусне кабината, да не падне в шахтата. Има много такива смъртни случаи при такова излизане на хората от кабината“, допълни председателят на Българската асансьорна асоциация.
Експертите са категорични, че всеки асансьор в България трябва да бъде оборудван и с устройство за контрол на товара. Тоест, когато се превиши натоварването в кабината, да не може да се задвижи. „Така ще се избегнат подобни случаи като инцидента от 2010 година в столичния „Майчин дом“, когато се осакатиха бременни жени и родилки. Призовавам хората да следят за монтирането на предпазните съоръжения в асансьора, да организират ремонт на асансьора, ако е необходимо, за да се обезопаси“, каза в заключение инж. Маринков.
